Президентът има идея да сглоби нещо алтернативно на настоящото правителство, в което влизат ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ или БСП

„Идеята на президента Румен Радев е да сглоби нещо алтернативно на настоящото правителство, в което влизат ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ или БСП. В една такава алтернативна конструкция той би имал геополитически „троянски кон“. Това обяснява тактическите му действия в пространството. Има съсдържателни въпроси, по които той се разминава с управляващите. Надявам се те да бъдат решени проевропейски“. Това каза по БНР политологът Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Експертът коментира, че идеята за народно движение, обявена от президента в речта му на Шипка, е изключително неуместна:

„я съвпада с геополитическата разломна линия по отношение на Русия. Прави се един неприемлив опит културната и историческа близост между българския и руския народ да бъдат използвани за политически цели в настоящата ситуация, включително в подкрепа на агресията на режима на Путин. Това ми се струва не само безвкусни, но и вредни за България спекулации, свързани с историческата памет"..

По думите на политолога Русия и обвързаните с нея енергийни проекти са двата основни разлома между президента и управляващите, но има и трети - конституционната роля на президента в една парламентарна демокрация, смята той.

„Има съдържателни разминавания в позицията на Румен Радев и управляващото мнозинство, а оттам и правителството. Тези разминавания са в три посоки - две са геополитически, те са ясни. Президентът, за разлика от управляващото мнозинство, подкрепя повече позиции, свързани с Русия в конфликта ѝ с Украйна. Не става дума за директна подкрепа на Русия, но повечето от позициите на президента Радев съвпадат с тезите на Кремъл - и за борбата за мир, и за това, че Украйна трябва да капитулира на практика като бъде оставена без военна помощ и пр. Тук има сериозен разлом, другият е по енергийните проекти, пак президентът там е много по-тясно свързан с проекти, обвързани с Русия“, добави политологът.

„Служебното правителство на Радев скри, че има интерес от Украйна към реакторите в „Белене“

Третата линия е още по-интересна, тя е вътрешнополитическа, можем да кажем - конституционна. Тя е за това каква е ролята на президента в една парламентарна демокрация....Ролята му до някаква степен е на коректив, но не и президентството да определя рутинната политика на страната. В парламентарната република изпълнителната власт принадлежи на Министерски съвет“, обясни Смилов.