Българите не са склонни да изчакат „по-добро“ в бъдеще, а залагат на „благоденствие“ сега. Това са заключенията на изследване на световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено в 56 държави по света. Допитването покрива над две трети от световното население и повече от 90% от страните, в които свободно се провеждат и публикуват проучвания на общественото мнение.

В сухи данни, 53% от анкетираните българи са отговорили, че ако им бъде предложено биха взели сега еднократно една месечна заплата, вместо да отложат с една година получаването на два пъти повече пари. 1/3 са готови да изчакат 12 месеца за двойно възнаграждение, останалите малко по-малко от 20% са отговорили, че не могат да изберат как да постъпят. Същността на въпроса касае схващане в психологията и поведенческата икономика, определяно като "уклон към настоящето" (present bias) или казано по друг начин, доколко сме склонни да предпочитаме по-малка незабавна награда пред по-голяма награда в бъдеще. Отговорите на анкетираните сънародници ни поставят редом до Афганистан, Камерун и Палестина.

Данните за нашата страна може да се разглеждат в контекста на продължаващата вече две години политическа криза. След пет избора за Народно събрание категорично ясно е, че близо 2/3 от хората не желаят да упражнят правото (а и задължението, както е записано в Изборния кодекс*) да определят своите политически предпочитания. Политическата позиция на отделния човек е отражение на неговата ангажираност с обществените процеси и в голяма степен предполага склонност да се лишава от постигането на краткосрочни облаги в момента, в името на по-голяма цел или придобивка, но в бъдещ период.

Зад нежеланието на българите да гласуват отчетливо стои икономическата изгода. Българинът губи усещането си за идеи, които да водят до развитието му, но които изискват „жертви“ и усилия в настоящето. На фона на постоянен недостиг на приходи в семейните бюджети, сънародниците ни напълно оправдано търсят сигурността на „врабчето в ръката“, отколкото неясното „орел в небето“.

Промяната в настроенията ще се случи, но трябва да се помни, че няма вълшебен начин, който да направи домашните бюджети балансирани. Пътят на развитието предполага завръщане към идеите, които в крайна сметка са основата на всяка политическа дейност.

* Изборен кодекс: Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.