Българите са по-скоро склонни да предпочитат настоящето пред алтернативна по-голяма цел, но отложена в бъдещето. 53% у нас казват, че предпочитат да получат еквивалента на една месечна заплата днес, а 30% биха предпочели двойно възнаграждение, но след една година. Останалите не могат да преценят.

Данните са част от изследване на на световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено в 56 държави по света, което покрива над две трети от световното население и повече от 90% от страните, в които свободно се провеждат и публикуват проучвания на общественото мнение. В глобален мащаб са интервюирани общо 53 321 души. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал - 95%. В България изследването е финансирано и проведено от "Галъп интернешънъл болкан" за световната Асоциация "Галъп интернешънъл".

Респондентите са помолени да помислят за текущия си домакински доход и да изберат дали предпочитат да получат допълнително плащане днес, равно на обичайния им месечен доход, или да получат допълнително плащане, два пъти по-голямо от месечните им приходи, но след една година. Въпросът касае схващане в психологията и поведенческата икономика - "уклон към настоящето" (present bias) или склонността да предпочитаме по-малка незабавна награда пред по-голяма награда в бъдеще.

Източник: Галъп интернешънъл

Предпочитанията към настоящето у нас са далеч от регистрираните в проучването най-високи стойности от около 60-70%, но са и по-високи от средните в света. В ЕС 39% от запитаните изразяват уклон към настоящето, а 46% предпочитания към бъдещето.

В държавите в Европа, които са извън ЕС, предпочитащите настоящето са повече от хората с предпочитания към бъдещето, но не толкова, колкото у нас (44% срещу 34%). Сходни на нашенските са нагласите в Косово, Молдова, Румъния и други държави, близки до нашата географски или по икономически показатели.

Източник: Галъп интернешънъл

В световен мащаб по въпроса за нуждата от пари се наблюдава разделение - 46% от хората изказват предпочитание към настоящето и биха искали да получат някакви пари сега, докато 42% са по-склонни да отдадат по-голямо значение на бъдещето си и биха изчакали повече за двойна сума.

Непосредствените финансови затруднения са водещи за хората от страните с по-ниски доходи - които изглеждат по-склонни да изберат някакъв бонус сега, дори и по-малък - 53% срещу 42%. Колкото по-висок е националният доход, толкова хората са по-склонни да изчакат към по-голямо възнаграждение в бъдеще - 38% срещу 48% в най-богатите страни.

Източник: Галъп интернешънъл

Възрастта на анкетираните оказва доста незначително влияние върху възгледите им, въпреки че по-младите поколения изглеждат по-малко склонни да проявяват предпочитание към настоящето. По-определящи фактори са личните доходи и образованието. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-ниско е фокусирането в настоящето.

Близкият изток, Северна Африка и Латинска Америка са водещи в превеса на мисленето с предимство за настоящето - с дялове от над 60%, потвърждаващи, че биха предпочели да получават едно месечно плащане, но сега. На другия край на класацията са ЕС и Северна Америка - с дялове около 40%.

Източник: Галъп интернешънъл

Предпочитанията към настоящето преобладават в Нигерия, Ирак, Либия и Пакистан - 76%, 74% и 69%. Най-богатите и по-развити страни в света са ориентирани "тук и сега" - 16% в Швеция, 24% в Нидерландия, 31% в Япония.

Любопитен е случаят със САЩ и Руската федерация. Хората в Русияпоказват доста по-слаби предпочитания към настоящето (32%), но там е и най-голям делът на анкетираните, които не могат да изберат опция - 48%. Останалите 20% предпочитат по-голямо възнаграждение в бъдеще. САЩ също са сред нациите, които показват по-малка склонност да предпочитат настоящето - 39%, като 48% са ориентирани към бъдещето, а останалите не могат да решат. Това води до извода, че заедно с отговорите на въпросите "Колко далеч е бъдещето?" и "Колко ми трябват парите в момента?" несигурността също определя предпочитанията за възнаграждение.

Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", коментира: "По някакъв начин този индикатор за предпочитания е свързан много повече с оценката на настоящето, отколкото с бъдещето. Въпреки че умовете ни постоянно планират "какво следва", животът ни зависи от това какъв е сега. И ако смятаме нашето "сега" за стабилно и задоволително, ние сме склонни да отлагаме очакването за "повече" за бъдещето. Ето защо този индикатор за предпочитания можем да наречем и индикатор за възприятия за стабилност - защото, както Никълъс Талеб веднъж каза: "Стабилността е напредък без нетърпеливост."