Конституционният съд (КС) образува дело по искането на „Възраждане“ и други депутати да бъдат обявени за противконституционни новите текстове в Закона за Държавата агенция за национална сигурност, с които бяха орязани правомощията на президента при назначаване и освобождаване на председател на агенцията.

За докладчик по делото е определен проф. Сашо Пенов. Той е назначен за конституционен съдия от президента Румен Радев, а преди това беше служебен министър на образованието и науката в назначените от държавния глава служебни правителства с премиер Гълъб Донев, когото след това назначи за началник на кабинета си.

До казуса се стигна се стигна, след като Радев категорично отказа на кабинета "Желязков" да издаде указ за Деньо Денев от изпълняващ функциите да стане титулярен председател на агенцията с 5-годишен мандат.

До промените в закона председателят на ДАНС се назначаваше с указ на президента. Държавният глава Румен Радев наложи вето върху текстовете, но миналата седмица то беше преодоляно от мнозинството в Народното събрание.

След това 59 депутати сезираха КС. Освен от „Възраждане“, под искането се подписаха трима депутати от „Продължаваме промяната“, 13 – от „Алианс за права и свободи“ и от парламентарната група на „Величие“.

В него те искат КС да обяви за противоконституционен чл. 8 от Закона за ДАНС. В него вече се казва, че председателят на агенцията се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет, докато преди това ставаше след указ на президента.

Правомощията на президента са отнети и при освобождаването на председателя на ДАНС, което също вече става с решение на парламента, а не с негов указ. С новите и оспорени текстове беше решено шефът на ДАНС да има вече трима, а не двама заместници.

В искането си до КС депутатите подчертават, че законопроектът е бил приет без дебат, без събрани становища и е бил разгледан от Комисията по вътрешен ред и сигурност, а не от ресорната Комисията за контрол над службите за сигурност.

Според тях приетите текстове противоречат на чл. 8 от Конституцията, постановяващ принципа на разделение на властите, на чл. 92, чл.98, ал. 7 и чл. 100, според които президентът е държавен глава, олицетворяващ единството на нацията, който има ръководна роля по въпроси, касаещи националната сигурност.

„Налице е пряка намеса от страна на законодателната власт в правомощията на президента. Въпросното решение е прието от Народното събрание при висящо положение на и.ф. председател на Държавна агенция“ Национална сигурност“ Деньо Денев след изричен отказ на президента да назначи същия, чиято кандидатура е предложена от Министерски съвет“, се казва в искането. В него депутатите напомнят, че като върховен главнокомандващ, президентът оглавява Консултативния съвет за национална сигурност и изброяват специфичните функции на ДАНС.

Според депутатите философията на досегашната разпоредба, с която председателят на ДАНС се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет е била в баланса на властите.

„С приетото изменение на Закона се създават опасни за националната сигурност предпоставки изборът на председател на Агенцията да е предмет на нечистоплътни задкулисни политически сделки, включително и при условията на враждебни на българските интереси външни геополитически фактори с влияние върху парламентарни политически субекти, особено при фрагментиране на парламентарното представителство“, пишат депутатите.

Според тях избирането на кандидатура, „плод на задкулисни политически договорки“ е в директно противоречие на чл. 3, ал. 1, т.6 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно, който ДАНС трябва да работи при политически неутралитет.

„Non sense от конституционна гледна точка е вмешателството на НС в оперативната дейност на президента, който е обединител на нацията и който заедно с орган на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет в състояние на споделена компетентност определяха председател на агенцията като с приетите изменения се дерогират и разпоредбите на чл. 105 и чл. 114 КРБ , съгласно които Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната“, се казва още в искането.

Депутатите заявяват също, че с решението на парламента са дерогирани правомощията на президента и на Министерския съвет, като е иззета властта им и оперативните управленски функции.

„Така с решение на Народното събрание се нарушава конституционно установеният баланс между трите власти и се пренебрегва Конституцията, което е нарушение на принципа на правовата държава, залегнал в член 4, ал.1, както и принципа за върховенство на Конституцията, залегнал в член 5, ал. 1 от нея. Конституционно нетърпимо е Народното събрание самоволно да взема решения, които не са в рамките на неговите конституционни правомощия“, пишат вносителите.

При внасяне на жалбата в КС Петър Петров от „Възраждане“ уточни пред БТА, че законът е противоконституционен, противоречи на разделението на властите, на ролята на президентската институция като балансьор между властите.

От "Възраждане" изготвят още три искания до КС във връзка с аналогичните промени, отнемащи правомощията на президента, в законите за Държавна агенция Разузнаване (ДАР), в закона за специалните разузнавателни средства, свързани с Държавна агенция "Технически операции", и приетите процедурни правила за избор на председател на ДАНС. /Lex.bg