Последните 2-3 години показаха, че ние можем да влезем в период на много висока инфлация независимо от това дали сме приели или не еврото, коментира икономистът

"Трябва спокойно да изчакаме излизането на конвергентния доклад, тъй като от него, в крайна сметка ще зависи дали от 1 януари 2026 година ще въведем еврото - нещо, което изглежда много, много вероятно", смята Петър Ганев, главен икономист на Института за пазарна икономика.

"Някакви конкретни приготовления, особено пък от страна на гражданите, както и масирана информационна кампания на държавата за това как да се обменят парите и какво следва на 1 януари, няма как да започнат преди да имаме положителния доклад, добави той.

По повод притесненията, че въвеждането на еврото ще вдигне цените, Петър Ганев каза:
"Всъщност ние вече минахме един период на повишена инфлация. Последните 2-3 години показаха, че ние можем да влезем в период на много висока инфлация независимо от това дали сме приели или не еврото. И това го видяхме в края на 2022 г., когато инфлацията достигна 20%, а при храните - 28%. Сега от началото на годината виждаме отново леко повишение- 3-4% годишна инфлация. Така че, темата с инфлацията не е директно вързана с еврото".
Ганев припомни, че ръстът на заплатите продължава да е по-висок от ръста на цените и коментира, че както при цените, въвеждането на еврото няма да има пряко въздействие върху размера на заплатите.

Самият процес по въвеждането на еврото, според икономиста, у нас би трябвало да протече по-гладко заради фиксирания заради валутния борд курс на лева към еврото.

"В дългосрочен план една от основните ползи от въвеждането на еврото ще е отпадането на валутния риск, което ще бъде отчетено с вдигането на кредитния рейтинг, а оттам и възможност за по-висок растеж и по-висок ръст на възнагражденията", добави Петър Ганев.