Германският евродепутат Михаел фон дер Шуленбург твърди, че западният наратив за „чудодейни оръжия“, които ще обърнат хода на войната в Украйна, е смъртоносна заблуда. Време е за мир с Русия, вместо да воюваме срещу нея. Фон дер Шуленбург е бивш помощник генерален секретар на ООН и понастоящем член на Европейския парламент от германската партия BSW („Съюз Сара Вагенкнехт“).

Много сериозен проблем за Украйна е фактът, че нейните атаки с дронове доведоха до втвърдяване на руската позиция. Руското ръководство вече открито говори за война – включително за война на НАТО срещу Русия – и значително засили военните действия. В жестоката логика на войната разрушенията в Украйна вече многократно надхвърлят тези в Русия. Друг решаващ фактор е, че Украйна практически не разполага с противовъздушна отбрана и едва успява да се защитава от масираните руски атаки с дронове и ракети, докато според съобщенията интензивността на украинските удари намалява.

Това вече има последици. Твърди се, че украинските черноморски пристанища в Одеса и около града са били подложени на толкова тежки бомбардировки, че Украйна на практика се е превърнала в „страна без излаз на море“. Ако тези сведения са точни, това би било изключително тежък удар: досега през тези пристанища са преминавали около 70 процента от целия украински внос и износ, както и 90 процента от износа на селскостопанска продукция. Унищожени са и ключови мостове, като моста при Затока, който свързва Одеса с румънските черноморски пристанища. Освен това системно се разрушават железопътни и пътни връзки, бензиностанции, електропреносната мрежа, промишлени обекти и складове.

Европейските държави – членки на НАТО, не могат да направят много, за да променят това – те просто не разполагат с необходимите военни способности. Плановете за разполагане на „коалиция на желаещите“ в Полша или дори за установяване на зона, забранена за полети над Украйна, са напълно нереалистични. Наскоро Съединените щати обявиха, че ще предадат изцяло на европейските членки на НАТО ръководството на центъра на Алианса във Висбаден, който координира военната помощ за Украйна. Дори се говори за закриването на тази структура на НАТО, която е от решаващо значение за Украйна. Освен това, при бушуващата война с Иран, САЩ почти не разполагат с оръжия, които да могат да отделят. Следователно едва ли може да се говори за ново активно американско военно участие във войната в Украйна.

Още преди последната ескалация на войната имаше ясни признаци, че украинската армия се намира в много тежко положение. При встъпването си в длъжност през януари министър Федоров говореше за около 200 000 дезертьори; други депутати посочваха дори значително по-високи числа. Освен това се твърди, че около два милиона украински мъже са избегнали заповедите за мобилизация. Каквито и да са точните цифри, те сочат тревожно състояние на украинските въоръжени сили – положение, което не може да бъде преодоляно нито чрез насилствено набиране на хора по улиците, нито, както вече става очевидно, чрез дронове, управлявани от изкуствен интелект. По същия начин едно предложение, което в момента се обсъжда в ЕС – да бъде отнет статутът на бежанци на избягалите украински мъже, в нарушение на международното право, и те да бъдат върнати в Украйна, за да се изправят пред войната – е още едно свидетелство за безизходицата на ситуацията.

През май украинският министър на социалната политика Денис Улютин заяви, че населението в контролираната от правителството част на страната е намаляло от 52 милиона души по времето на обявяването на независимостта през 1991 г. до вероятно едва 22 милиона. От тях около 11 милиона получават социални плащания, предимно пенсионери и военноинвалиди. Той очаква населението да продължи да намалява и след края на войната, тъй като младите мъже – след като вече не подлежат на военна служба – ще последват семействата си на Запад. Според него не може да се очаква и значително завръщане на украинците, които живеят в чужбина. Към този демографски срив се прибавят нарастващото обедняване, дълбоките социални неравенства, повсеместната корупция, астрономическият държавен дълг и икономическият крах на страната.

Това едва ли е държава – още по-малко армия, – на която медиите биха могли реалистично да приписват предстоящ военен обрат или дори победа.

Разбира се, към подобни прогнози трябва да се подхожда предпазливо. Но очевидният неуспех на войната с дронове да доведе до стратегически прелом би трябвало да покаже ясно на европейските държави от НАТО, че в края на тази ескалация, която ние съпровождахме с толкова много фанфари, Украйна може да не излезе като победител, а вместо това да се превърне във все по-разрушена, обезлюдена и обезкръвена страна. Това трябва да ни изпълва с дълбока тревога за страдащите хора в Украйна. Европейските държави от НАТО трябва да си зададат въпроса дали продължаването на войната – което те настояваха да се случи и подкрепяха – изобщо може все още да бъде морално оправдано.

Със своите илюзии за победа и „чудодейни оръжия“ европейските държави от НАТО само вредят на Украйна и най-сетне трябва да основат политиката си върху по-реалистична оценка на начина, по който се развива войната. Затова е време да се помисли какво би станало, ако един ден съпротивата на украинската армия рухне и Русия завземе също Харков и Одеса. Каквото и да остане тогава от Украйна, то едва ли би било жизнеспособно. Предотвратяването на подобен сценарий трябва да бъде първостепенен интерес не само на Украйна, но и на западните ѝ поддръжници. Но как?

Със сигурност това не може да бъде предотвратено чрез пряка военна намеса на НАТО. Тя само би направила положението още по-тежко – включително за самата Украйна, – защото подобен курс неизбежно би породил риск от ядрена война, която никой не може да спечели. Следователно дипломацията остава единственият реалистичен вариант. След почти пет години война е крайно време европейските държави – членки на НАТО, активно да потърсят диалог с Русия. Германия – предвид ролята ѝ на най-силната държава в ЕС, географското ѝ положение и историческата ѝ отговорност – би трябвало да направи първата крачка.

За да се излезе от втвърдените позиции на двете правителства, би било разумно първоначалното сближаване да започне чрез инициатива на гражданското общество с участието на уважавани и влиятелни личности. Подобен подход би могъл да отвори първа, предпазлива пътека към възстановяване на взаимното разбирателство след години на мълчание и взаимна демонизация. Европа има нужда от мир, а траен мир може да бъде постигнат с Русия, а не срещу Русия.

Не остава много време.

Източник: substack.com

Превод: "Гласове"