Днешният ден не е само повод за честване, той е напомняне за нуждата от отговорност – отговорност към правилата и правото, отговорност към текста на Конституцията, към гражданите, чиито права Конституцията защитава. Отговорността на Конституционния съд остава да съхранява този ред.

Това каза председателят на Конституционния съд Павлина Панова, която откри с приветствие тържественото честване на Деня на българската конституция във Велико Търново. Събитието в музея „Възраждане и Учредително събрание“, където на 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, е част и от отбелязването на 35 г. от създаването на Конституционния съд на Република България.

„Да се съберем тук не е просто жест към историята, а знак за приемственост“, заяви Панова, припомняйки, че именно в тази зала през 1879 г. българските представители поставят основите не само на управлението, но и на характера на държавата.

По думите ѝ Търновската конституция е акт на политическа смелост, който поставя България сред модерните европейски държави чрез въвеждането на принципи като разделение на властите, парламентарно представителство и защита на основните права. В същото време тя отбеляза, че документът отразява ограниченията на своята епоха, тъй като не предвижда съдебен контрол върху законите.

Идеята за конституционен контрол обаче не е чужда на българската правна мисъл. Още в края на XIX и началото на XX век водещи юристи поставят въпроса за ролята на съда при тълкуването и прилагането на Конституцията. Въпреки това реален механизъм за такъв контрол се появява едва с Конституцията от 1991 г.

„Тогава се дава отговор на въпроса кой следи дали принципите на държавата се спазват“, посочи Панова и подчерта, че създаването на Конституционния съд е качествено нов етап в развитието на българската държавност.

В изказването си тя акцентира върху ролята на съда през последните 35 години – не само като институция, която прилага Конституцията, но и като фактор за изграждане на конституционна култура. Според нея съдът гарантира баланса между властите и защитава основните права на гражданите, като поставя граници пред законодателната и изпълнителната власт.

„Демокрацията не е управление на мнозинството без граници“, заяви Панова и допълни, че върховенството на Конституцията изисква ясни правила, безпристрастност и дистанция от политическата конюнктура.

Особено внимание беше отделено на принципа на правовата държава. Конституционният съд последователно отстоява разбирането, че властта трябва да се упражнява в рамките на Конституцията и в съответствие със закони, които защитават човешкото достойнство, свободата и справедливостта.

В речта си тя предупреди и за рисковете пред съвременната демокрация. Според нея в условията на бързи политически и технологични промени често възниква изкушение да се търсят бързи решения за сметка на правовия ред.

Председателят на Конституционния съд отбеляза, че през последните 35 години институцията е изградила трайна практика в защита на правовата държава, независимостта на съдебната власт и основните права на гражданите. Тя подчерта, че конституционният контрол не е политически акт и съдът не замества законодателя, а проверява дали упражняването на властта съответства на Конституцията.

Панова предупреди, че конституционният ред рядко се разрушава внезапно. По думите ѝ това често става постепенно – чрез приемане на малки изключения, прекалено гъвкаво тълкуване на принципите и оправдаване на нарушенията с временни обстоятелства.

В изказването си тя акцентира и върху европейското измерение на конституционализма, като посочи, че участието на България в общото правно пространство изисква ясна национална конституционна идентичност и активен институционален диалог.

Тя постави и ключов въпрос за демократичната култура: дали мнозинството е готово да се съобразява с ограниченията, наложени от Конституцията. „Тя не е само израз на волята на мнозинството, а и негово ограничение“, подчерта председателят на съда.

В заключение Панова призова за отговорност към правото, към Конституцията и към гражданите, чиито права тя защитава. Според нея именно тази отговорност е основата, върху която може да се съхрани и развива българската държавност.

„Конституционализмът изисква не само знания, но и характер“, обобщи тя.