Да оставим злобата, лъжата и лицемерието, да посрещнем Христовото възкресение с чисти сърца и да възприемем новия живот, който Господ донесе. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил след Опело Христово, което отслужи в митрополитския храм „Света Неделя" в столицата, предаде БТА. 

Той призова вярващите да празнуват не с лицемерие, а с вяра, чистота и братолюбие, и да усвоят даровете, които Господ е донесъл за човечеството. Патриарх Даниил прикани миряните достойно да приключат поста, за да се поздравят със славното Христово възкресение.

Браницкият епископ Йоан, първи викарий на Софийския митрополит, припомни, че Христос е погребан не с пищна церемония, а само в присъствието на няколко близки. Той каза, че Исус е приел смъртта, за да освободи човека от робството на греха и смъртта.

Браницкият епископ Йоан отбеляза, че преживяванията от богослуженията трябва да намерят отражение в живота на миряните и извън храма. „Ако тези преживявания нямат отражение в ежедневния живот на човека, те биват само психически преживявания, които не формират човека към добро и не го приближават към Бога“, обясни той.

Сред присъстващите на службата в митрополитския храм „Света Неделя" беше Симеон Сакскоругготски с част от семейството си.

На Велики петък вечерта се извършва т.нар. Опело Христово, което представлява тържествено богослужение, отслужвано единствено в този ден. То се нарича още и Надгробен плач, като навлиза в богослужението на този ден около 13-14-и век. Чинопоследованието съдържа песни (разделени в три статии), които възхваляват и описват кръстната смърт, погребението и възкресението на Христос. Те са особено умилителни по своя характер. След изпяването се извършва и лития около храма, поясняват от Българската патриаршия.      

На Велики петък  сутринта патриарх Даниил отслужи и последованието за Царските часове с изнасяне на светата плащаница в храма „Света Неделя". Той каза, че жертвата на Христос е велика и непостижима за ума, а начинът да я приемем е чрез благодарност, преодоляване на злобата, недоверието и омразата и очистване на сърцата. „Когато с Божията помощ побеждаваме в тази духовна борба и приемем жертвата, която Господ направи за нас, това служи за наше спасение и дава радост", отбеляза предстоятелят на Българската православна църква.

В края на последованието, при траурен камбанен звън, духовенство и богомолен народ извършиха скръбна процесия, начело със светата Плащаница. При пеене на мертвеното „Святий Боже“ шествието бавно обиколи катедралния храм, като на три места бяха отправяни определени ектении. Когато процесията отново влезе в храма, под светата Плащаницата минаха всички вярващи, след което тя бе положена върху светия Престол в олтара.

Негово Светейшество произнесе слово за значението на Велики петък в живота на християните и за величието на Христовата саможертва:

„Страшен е този ден – съдът на човека над Бога. За всички благодеяния, с които Господ обсипа човешкия род, отговорът на иудейските първосвещеници и началници беше такъв – омраза, несправедливост, неправеден съд, разпятие и смърт. Но такъв е отговорът и на всички човеци, които днес се отнасят с безразличие към Бога, като не осъзнават каква повреда и каква беда е нанесъл грехът на човешката природа.

Ако ние живеем без вярата в Бога и не сме Му верни; ако само външно спазваме някаква обредност, но вътрешно, със сърце не Му служим, то ние бихме изпаднали в състоянието на онези, които предадоха Христа – не поради друго, а понеже такова е действието на греха. Грехът не може да търпи послушание към Божията воля, не може да понесе мисълта за Бога; той се изразява в постоянно противене, гордост, както у причинителя на смъртта – дявола, така и у всички онези, на които е успял да притъпи вниманието и да ги води по своята воля.

Всички сме поразени от греха. И за всеки един, за да ни изцели, Господ дойде и пострада. Ако вникнем внимателно, ще видим, че при Кръста Христов беше само Майката Иисусова – Света Богородица и възлюбеният ученик Христов – св. Йоан Богослов; само те, които бяха вкусили божествената любов и бяха разбрали, че няма сила, която да ги отдели нея – както св. апостол Павел казва: ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия (Рим. 8:38-39). Те бяха познали тази любов и от нищо не се страхуваха. В този момент те стояха там, където е мястото на всеки един от нас – при Кръста Христов, където Господ извоюва нашето изкупление от греха и ни даде възможност да живеем чист, непорочен, богоугоден и богоподобен живот.

Колкото и да се опитваме да говорим за тези събития, с нищо не можем да изразим и да се доближим до тяхната дълбочина. Но ето, църковните песнопения ни предават дълбочината на чувствата, на осъзнаването и разбирането на съдържанието на това велико събитие.

Можем ли да си представим човек да се погрижи за погребението на своя Господ? Песнописците ни описват духовното състояние, мислите и словата, с които св. Йосиф пристъпва към това велико дело така: „Ти който се обличаш със светлина като с дреха, когато слънцето Те видя на Кръста, се скри. А аз, с какви ръце да Те докосна, като гледам Твоето тяло бездиханно, непогребано? С какви ръце ще се докосна до Теб? С каква плащаница ще Те обвия? Как да възпея и оплача Твоето погребение? Но славя Господи Твоето страдание!“.

Немеем пред великата жертва, която Господ извърши за нашето спасение. Но когато я приемем с благодарност, със сърдечна прослава и възприемем благодатта и живота, който Господ Иисус Христос донесе, тогава ще започнем да прозираме, да вникваме, да съзерцаваме и да осъзнаваме във възможната степен величието на саможертвата, която Господ извърши; тогава ще започнем да се смиряваме и нашите чувства и мисли, които непрекъснато извират от сърцето и ума, ще започнат да стихват“.

В края на словото си Негово Светейшество се обърна към присъстващия народ с думите:

„Нека и ние възприемем този благосърдечен плач, да проявим усилия да стихнат мислите, които разпиляват нашето съзнание, да се успокоят в Бога. Бог е извършил за нас велико дело, нека го приемем с благодарност, за да влязат Христовият мир, благодат и радост в нашите сърца. Да усетим, че освен непрекъснатия метеж на мислите, вниманието, на душевните и телесните сили във всевъзможни неща, има и друг, духовен живот, който идва от Бога; истинският живот, който води и тече във вечен живот. Господ Иисус Христос дойде и пострада, за да ни даде този живот. Ако в нас няма мира и радостта, то да се запитаме в кого сме повярвали – в идола на своето „Аз“ ли, защото ако следваме егоистичните си желания, то грехът живее в нас.

Да се стараем да утихнат нашите мисли, да благодарим на Бога, да Го прославим и така да бъдем в подножието на Кръста, както казва Господ: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24) и където съм Аз, казва Господ, там ще бъде и моят служител“ (Йоан 12:26).