Парламентът прие окончателно промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат специални правила за защита на ответници по граждански и търговски дела, заведени заради публичното им участие по въпроси от обществен интерес - т.нар. дела шамари, съобщи БНР.

Законопроектът има за цел да засили защитата на свободата на изразяване и да гарантира възможността на гражданското общество, журналисти и разследващи медии да участват свободно в обществения дебат.

С измененията се въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

С приетите текстове се създава възможност ответникът да поиска отхвърляне на иск, който е очевидно неоснователен и е предявен заради публичното му говорене или участие. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание по делото.

В обхвата на защитата попадат и действията, насочени срещу упражняването на свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията по въпроси от обществен интерес.

Депутатът Иван Вачев от "Прогресивна България" обобщи приетите текстове така:

"Тъй като тези дела шамари са насочени не само към журналисти, не само към медии, не само към граждански активисти. Те на практика са насочени към свободата на словото. Затова ние трябва да ги защитим с тези мерки, които ние предлагаме. Що се касае за вашето опасение, че тези дела могат да бъдат върнати, тъй като ще се прилагат различни процедурни правила, то аз смятам, че даже това ваше предположение да се окаже правилно, то няма да има такъв проблем, тъй като още на първата инстанция, когато те се върнат, ще се гледат по новите правила, които ще гарантират правата на ответника, в случая журналистите, медиите и гражданските активисти."

Александра Стеркова от "Демократична България" (ДБ) коментира, че промените са гаранция, че гласът на разследващите журналисти няма да бъде заглушен, съобщи БТА. Тя благодари за подкрепата на направените от ДБ предложения между първо и второ четене, които засилват защитата на ответника в производството и прецизират текстовете.

Петър Петров ("Възраждане") посочи, че е прекалено широк обхватът на прилагане на тези правила относно висящи дела и това ще създаде проблеми в практиката на съдилищата. Той добави, че този широк обхват относно висящи дела не е изискване на директивата. Петров отбеляза, че директивата изисква да се даде по-добра защита на ответниците по дела с трансграничен ефект, но с промените в ГПК правилата ще се отнасят и за "дела шамари" на национално ниво. След обнародването на закона ще уведомим Европейската комисия за разликата на приетите у нас правила с директивата, заяви депутатът от "Възраждане".

Даниела Николова-Кършева ("Прогресивна България") обясни, че директивата предвижда защита по трансгранични дела, но тя дава и възможност за осъществяване на защита на национално равнище. Сезирайте европейските институции, но аз не считам, че те ще имат против да бъде защитена свободата на словото, добави тя.

Отхвърлено беше предложението на Велислав Величков ("Продължаваме промяната") при започнали дела правилата на новата глава да могат да се прилагат само в първоинстанционния съд.

Иван Вачев ("Прогресивна България") обясни, че няма как едни и същи дела да се разгледат по различни правила от първоинстанционния съд и на втора инстанция.

Решено бе при определени случаи влязлото в сила решение, с което искът е отхвърлен, да се публикува на интернет страницата на съда заедно с данните за ищеца.

Информацията ще бъде достъпна за срок от 10 години, като за физическите лица са предвидени ограничения относно публикуваните лични данни.