Балканската "археология" се превръща в политизиране на историята, коментира днес изданието от Северна Македония plusinfo.mk вчерашната новина, че Гърция ще върне тази седмица тленните останки на цар Самуил на България.

"Гърция не е призована да вземе официално научно решение за националния характер на Самуилова държава. Но ето, Атина приема да предаде останките, намерени на нейна територия, в центъра на бившата Самуилова държава, на българската държава, която ще ги погребе в София като останки на свой владетел", пише медията.

Според коментара за македонската общественост е трудно да наблюдава това само като археологически или протоколен въпрос. Отбелязва се, че според официалната реторика в София няма да пристигнат "останките, приписвани на Самоил" (както го изписват в съседката ни, бел. ред.), а "останките на българския цар Самуил".

Plusinfo.mk отбелязва още, че предаването на тленните останки не е официално гръцко решение на историографски спор, но снимките от Солун и София са политическо послание, което "е трудно да се игнорира".

Изданието обвързва случая и с предстоящото посещение на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която ще пристигне в Скопие "ден преди костите, приписвани на Самоил, да започнат своето "европейско пътешествие" от Солун до София".

"Ще бъде необичайна картина на два поредни дни, картина на погребението на "останките" от някогашната европейска политика за Южните Балкани. В петък Македония ще чуе обяснения за условията, при които може да продължи пътя си към Европейския съюз, докато четири други кандидатки вече получават по-конкретни пътни карти. В събота, само на сто километра разстояние, Гърция тържествено ще предаде на България тленните останки, намерени в Преспа и приписвани на владетел, чиято столица, държава, църква и историческо наследство са неразривно свързани с територията на Македония", пише медията от Република Северна Македония.

"Въпросът дали цар Самуил е македонски или български цар е бил предмет на дискусии в Смесената македонобългарска комисия по исторически и образователни въпроси", отбелязва еmagazin.mk, като напомня, че България и РСМ се споразумяха да го почитат съвместно, като част от препоръките за исторически личности, които свързват двете страни. Приета беше все още неизпълнена препоръка за учебниците по история, в която пише, че Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която повечето съвременни исторически изследвания считат за Българската империя с център на територията на днешна Република Северна Македония.

Вчера няколко медии в Северна Македония публикуваха коментар, озаглавен "Цар Самуил в балканската дипломация след 1000 години" с автор Миле Бошњаковски - бивш шеф на кабинета на експрезидента Стево Пендаровски и говорител на правителството на Зоран Заев.

Според него "официална Атина доста нелогично и, бих казал, наивно се отказва от една изключително интересна възможност".

"Островът "Свети Ахил" вече има почти всички предпоставки за природонаучен музей. Базиликата е там, гробниците са открити там, археологическият контекст, в който те придобиват смисъл, е там, и районът, в който се е разиграла значителна част от историята на Самуил, е там. Гръцките институции вече са уредили и са запазили обекта, а самият остров днес е едно от най-атрактивните места за посещение в Преспа", посочва той.

"Представете си сега един малък, съвременен музей на Самуил и неговото време в същия този район, с останките, върнати от Солун, в археологическия контекст, в който са били открити, с базиликата като централна точка и с цялата история, разказана чрез археологията, Византия, Самуилова държава и средновековните Балкани. Такъв проект не би трябвало да отговаря на въпроса "чий е Самуил?". Напротив, гръцката страна би могла да създаде музей, в който различните национални историографии биха били представени като част от по-широка балканска и европейска история", пише още в коментара, а авторът му обяснява, че е представил идеята на неформална среща пред политици, икономисти и историци в Солун.

Според него останките в София ще имат съвсем различна функция - "не толкова археологическа и регионална, а държавна и мемориална".

"И може би точно тук виждаме един стар балкански навик, който очевидно е оцелял много по-дълго от всичко друго, или когато историята може да се превърне в ресурс за икономическа свързаност, култура и развитие, ние много често я превръщаме обратно в ресурс за национална дипломация. Цар Самуил е починал преди повече от хиляда години. Но съдейки по това, което се случва с предполагаемите му останки днес, ролята му в балканската политика очевидно все още не е приключила", заключава Бошњаковски.