Войната, политическа нестабилност и вдигане на лихвите ще оскъпяват заемите на държавата

Всяка година до 2025 г. България ще задлъжнява с по 14-15 млрд. лв. Заемите ще бъдат набирани на външния и вътрешния пазар. 

Това предвижда тригодишната прогноза за управление на държавния дълг, която служебният кабинет обяви за обществено обсъждане. 

Както и досега, основното правило, което ще се спазва при планирането на дълга, е, че новите заеми не могат да бъдат по-малко от плащанията по стари.  Така за 2023 г. лимитът  от 13,7 млрд. лв. вече е изчерпан.

Експертите на служебния финансов министър Росица Велкова предупреждават, че рекордно високият обем на дълга до 2025 г. е заради планирания дефицит, който ще се покрива със заеми. А заради вдигането на лихви по света България ще плаща по-скъпо.

Рисковете, отчетени в стратегията за управление на дълга, са нестабилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, вдигането на лихви от централните банки, а за тази година  и политическата нестабилност в България.

Планът, заложен в стратегията, е дългово финансиране в размер на 15,2 млрд. лв. за 2024 г. и 14,6 млрд. за 2025 г. За този период с новите заеми трябва да се покрият плащания по стари заеми от 3,5 млрд. лв. през 2024 г. и 3,6 млрд. през 2025 г.  и да се компенсира дефицитът в бюджета.

Ако бъде изпълнен този план, в номинално изражение дългът  ще достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. към края на 2025 г., показват разчетите на финансите.

Важният показател за съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП ще расте, въпреки че в тригодишната прогноза на финансите е заложен ръст и на брутния продукт. Така това съотношение ще бъде 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33% към края на 2025 г.

Въпреки увеличението експертите на финансовото министерство изрично подчертават, че прогнозните стойности на консолидирания дълг се запазват под максимално допустимия референтен праг на маастрихтския критерий за конвергенция от 60% от БВП.

Предстоящите емисии ще са насочени към заеми с фиксирана лихва,

за да се омекоти нарастването им в Европа и света, както и ще бъдат деноминирани основно в евро и левове. Идеята е в края на периода около 99,9% от задълженията да бъдат с фиксирани лихвени проценти, а тези в евро и левове с общ дял от 99,9%.

Очакваното оскъпяване на новия дълг ще увеличи разходите за лихви. Разчетите показват, че цената за 2023 г. ще е  784,9 млн. лв., 1,5 млрд. за 2024 г. и 2,2 млрд. лв. за 2025 г.

Държавно гарантираният дълг се очаква да расте  само тази година -  до 3,3 млрд. лв., или 1,8% от БВП. В следващите  две  години се прогнозира плавно да намалява, достигайки 3 млрд. лв. през 2024 г. и 2,7 млрд. в края на 2025 г. Така общият размер на дълга ще достигне до 49,1 млрд. лв. за 2023 г., 60,6 млрд.   през 2024 г. и 71,1 млрд. лв. в края на 2025 г.