"Демократична България" и "Възраждане" гласуваха против, а ГЕРБ и "Продължаваме промяната" се въздържаха.

Народното събрание даде зелена светлина на първо четене за изтегляне на нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро. Предложението на Министерския съвет беше подкрепено от 135 депутати - 119 от "Прогресивна България" и 16 от ДПС-НН. "Демократична България" и "Възраждане" гласуваха против, а ГЕРБ и "Продължаваме промяната" се въздържаха.

Това е вторият опит на финансовия министър Гълъб Донев да получи парламентарно одобрение за новото дългово финансиране. Преди две седмици подобно предложение беше внесено от депутати на "Прогресивна България" с аргумента, че състоянието на публичните финанси налага бързи действия. След като парламентарните групи обявиха, че няма да го подкрепят, а Асен Василев предупреди, че ще сезира Конституционния съд, ако бъде прието, предложението беше оттеглено от председателя на бюджетната комисия Константин Проданов.

Пред депутатите финансовият министър днес аргументира необходимостта от новия дълг с нуждата от осигуряване на средства за изпълнение на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост.

"По този начин ще се осигури ресурс, с който националния бюджет ще може да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, с оглед постигането на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейността и инвестициите по него, както и ще се минимизират потенциалните ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните", заяви Донев.

Одобреният проект позволява на държавата да емитира нов дълг на международните капиталови пазари чрез средносрочната програма за външно финансиране, както и краткосрочен държавен дълг в рамките на лимита от 3,8 млрд. евро, който трябва да бъде погасен до края на настоящата бюджетна година.

Промените дават и мандат на Министерския съвет да води преговори и да подпише споразумение с Европейската комисия за заем от 3,2617 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, предназначен за укрепване на отбранителната индустрия на Европа. Споразумението ще подлежи на последваща ратификация.

От "Прогресивна България" защитиха предложението с аргумента, че моментът е подходящ за осигуряване на по-изгодно финансиране.

"Искането на опозицията, когато водихме дебатите в бюджетна комисия, беше да отложим този инструментариум за есента, това предложение обаче показва или непознаване на финансовите пазари или форма на саботаж. Много е важно да хванем прозореца сега, защото ако чакаме есента пропускаме по-добрите условия с най-ниската лихва за държавата. Отделно но това сумата от 3,8 млрд. евро е таван, а не сума за задължителен харч. С тези пари ще се разплащат инвестиции по ПВУ, които не могат да чакат есенния бюджет", заяви Стефан Белчев.

Сериозни резерви към размера на заема и липсата на бюджетна рамка за следващата година изразиха от "Демократична България".

"България се намира в сложна, но напълно решима ситуация. И ако този момент бъде използван по максимален начин ще си спестим много неприятности. Целта на нас от ДБ ни е да си опазим растежа и да си овладеем дефицита. В мотивите на искането за взимане на нов дълг пише, че парите ще се използват за плащане на инвестиции по ПВУ, никъде обаче не пише за изплащането на пенсии, дали ще има следващ дълг, има ли гаранция, че няма да има друг? Може да стане дългова спирала, и нямаме никаква гаранция и данни какъв дефицит ще се постигнете през 2026 г. Повече от 2 млрд. евро няма да ви трябват", заяви Мартин Димитров.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов отговори, че новото финансиране е наложително заради натрупани ангажименти от предишни управления. "На нас се пада честта да покрием тези обявени и необявени харчове направени от предходни години. Трябва да се прегледа детайлно сметката и да се види какво може да се направи. Тегленето на този дълг, е не пожелание, а по необходимост", посочи той.

В дискусията се включи и бившият финансов министър Теменужка Петкова от ГЕРБ, която оспори твърденията за наличие на скрит дефицит.

"Говорите в зала как има скрит дефицит в резултат от управлението на ГЕРБ, как ние сме харчили, а друг ще плаща сметката. Скрит дефицит няма, той е открит, съобщи го Европейската комисия. Подобно говорене не е добър сигнал и по някакъв начин уронва престижа на институциите на страната, и европейските, които се занимават с темата за бюджета. Не използвайте подобни термини - скрит дефицит няма. Винаги, когато ГЕРБ е управлявал бюджетите са били на излишък, не плащате ничии сметки, още по-малкото сметката на ГЕРБ, плащате това, което сме похарчили като общество", каза Петкова.

От ДПС-НН заявиха, че държавният дълг сам по себе си не е проблем, ако средствата се използват целево и при приемлива цена.

От "Продължаваме промяната" обявиха, че няма да подкрепят предложението заради липсата на внесен проектобюджет за 2026 г.

"Защо има спор какъв трябва да е дългът и трябва ли да бъде приет? Защото няма внесен проект на закон за бюджет 2026 г., което ни поставя в ситуацията да одобряваме дълг извън нормалните процедури без да имаме пълната яснота за какво ще бъде заложен и без контрол как той ще бъде харчен", заяви Асен Василев.

Подобна позиция изрази и Владислав Горанов от ГЕРБ. "Нашата група ще се въздържим, защото нямаме увереност, а и не получихме такава, че това ще е последният разговор по отношение на лимита на дълга. Иска ми се да не бъде надхвърлян, но не получихме това уверение от финансовия министър. И второто заради което ще се въздържим, е, че нашата подкрепа не е нужна. 131 депутати от най-голямата партия са в залата с шанса или малшанса да вземат всички важни решения за нормалното фискално състояние на държавата", каза той.

Заместник-председателят на парламентарната група на "Прогресивна България" Владимир Николов защити решението с аргумента, че ако държавата трябва да поема нов дълг, това трябва да стане при възможно най-ниски лихви, преди условията на пазарите да се влошат допълнително.