Областните болници да станат първични центрове за лечение на пациенти с инсулт, а онази част от пациентите, които имат нужда от високотехнологично ендовускуларно лечение – тромбектомия, да бъдат транспортирани до шестте stroke-центъра, които се предвижда да бъдат изградени в страната по плана за възстановяване и устойчивост, настояват невролози от Българското дружество по инсулт (БДИ).

Сред сериозните проблеми невролозите откроиха все още трудната комуникация между спешните центрове и болниците, липсата на медицински специалисти, особено острият дефицит на медицински сестри по места, което създава проблем дори при наличие на добра апаратура.

"За каква тромболиза да говорим например в Гоце Делчев, където има 2 невроложки и 1 медицинска сестра", коментира доц. Росен Калпачки, основател и член на управителния съвет на Българското дружество по инсулт . Той посочи, че спешното лечение на инсултите присъства единствено в медицинския стандарт "Спешна медицина“, но не и в стандарта "Нервни болести“.  Според експерта дори при навременно транспортиране на пациента с инсулт от "Спешна помощ“, една "тъмна" болница, в която трудно може да се събере необходимият екип, бави започването на лечение, а първите 4-5 часа са от огромно значение.

Друг проблем за специалистите е, че България продължава да няма официално приет Национален план за инсулта, въпреки че още през 2021 г. се включи в изпълнението на Европейския план за борба с инсулта, което я задължи да приеме собствен национален документ, стана ясно на пресконференцията.

Далече сме и от целите за намаляване на инсултите с 10% до 2030 г., за осигуряване на съвременно лечение на 90% от пациентите, независимо от това къде живеят, за режим на обслужване 24/7, за оптимална логистика за транспортиране и незабавно поемане от специализираните екипи в центровете по инсулт.

"При близо 45 000 случая на инсулт годишно в страната ни, 7000 хиляди пациенти умират, а само 3% получават модерно лечение", обобщи доц. Калпачки. Останалите пациенти, засегнати от инсулт, са закъснели в лечението, тъй като поради различни причини не са стигнали навреме до специализирано звено, разполагащо с подготвени специалисти в режим 24/7. 

"Във всички областни болници трябва да има скенер за пациентите, за които има съмнение, че са получили инсулт", настоя д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в Университетската болница за активно лечение "Г. Киркович" в Стара Загора. По думите ѝ, благодарение на дружеството в Стара Загора процесът по осигуряване на комплексно лечение на пациент, пострадал от инсулт, се надгражда.

Само двама от десет души, получили инсулт вземат правилно решение и търсят помощ навреме при инсулт.

"Все още голяма част от хората не разпознават симптомите", изтъкна Елица Хадживълчева, председател на фондация "Сърце до сърце за България" и национален координатор на програмата "Бързи герои 112". Тя подчерта необходимостта от здравно образование, което да повиши информираността за симптомите и последиците от инсулта.

Налице е и и случай от русенско училище, където "бързи герои" спасяват живота на учителя си, след като виждат симптомите и съобщават, че има проблем.