Според нея през годините част от бизнеса не е предприемал достатъчно мерки за защита срещу подобни ценови шокове, като например дългосрочно договаряне на енергийни цени или използване на финансови инструменти за хеджиране на риска. В същото време обаче държавата не може да остане безучастна, тъй като крайната цел е да се предотврати пренасянето на инфлационния натиск върху потребителите.

Щонова бе категорична, че техният фокус е върху директната защита на домакинствата. "Ако инфлацията се разгърне, тя ще засегне всички – и бизнес, и граждани“, заяви тя.

"При необходимост ще бъдат активирани допълнителни още инструменти за справяне с кризата, като подходът ще остане поетапен и внимателно преценен", поясни още тя.

„Не можем да изчерпим всички възможности още в началото. Мерките трябва да са целенасочени, за да не се стигне до допълнително разхлабване на инфлацията чрез прекомерни разходи“, посочи Щонова.

В земеделието приоритетно се работи по осигуряване на ликвидност чрез изтегляне на плащанията напред. По думите на министъра, макар цените на торовете и горивата да се повишават, те все още остават сравнително по-ниски в България спрямо други европейски държави, което създава определено конкурентно предимство.

Като сериозен риск обаче се очертава не само цената, но и наличността на торове и препарати за растителна защита, поясни тя. По думите ѝ именно това може да се окаже решаващ фактор за крайните цени на храните в следващите месеци.

„Важно е да гарантираме, че ще има достатъчни количества. Това е ключово за стабилността на цените“, подчерта Щонова.