Илинденско-преображенското въстание се смята за връх в национално-освободителната борбата на българите от Македония и Одринска и Тракия. То е най-голямото българско въстание по обхват и брой на ангажирани в него хора. Броят на въоръжените четници в разгара на въстанието достига 30 000 души.

Илинденско-преображенското въстание избухва на 20 юли 1903 г. В началото лидерите на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров и Даме Груев са против началото му, тъй като смятат, че все още нямат достатъчна подготовка, за да могат да воюват успешно срещу Османската армия.

Решението за въстанието е взето в началото на януари на конгрес на ВМОРО в отсъствието на Петров, Делчев и Груев. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни.


На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край село Баница е убит Гоце Делчев. Това е изключително сериозен удар срещу организацията, но въпреки това подготовката за въстанието не спира.


На Петрова нива в Странджа е свикан нов конгрес, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Точно на празника на свети Илия 20 юли въстанието избухва.

Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

Българите от Одринско въстават на 6 август. За кратко време те успяват да освободят много селища в Странджа и Родопите. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско.

В районите около големите градове Солун и Скопие, където има концентрация на редовна войска, въстаниците избягват да влизат в преки стълкновения а се придържат към четническата тактика.

Осмаснките власти са сериозно разтревожени от мащабите на въстанието и изпращат десет пъти повече войници. Срещу 30 000 въстаници се бият 300 000 души редовна войска с модерно оръжие и артилерия.

Въстаниците разбират, че вече не могат да се бият сами и отправят апел за помощ към българското правителство. То обаче не се намесва тъй като е предупредено от Великите сили, че не само няма да подкрепят военни действия срещу Турция, а дори ще им се противопоставят.

Въпреки, че са оставени на произвола на съдбата, въстаниците издържат на османския натиск три месеца.

Дейците на ВМОРО са водели изключително прилежна документация, което предоставя на българските учени много добър и достоверен историографски материал. Според данните на организацията в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Въпреки своя неуспех Илинденско-преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост. /Bulgarian Post