Възможно е президентът да влезе в спора за референдума за запазване на лева, коментира пред БНР преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова. Тя посочи, че Конституцията и Конституционният съд допускат президентът да взема политическа позиция и прогнозира, че в този смисъл би могъл да се намеси.

"Единият въпрос е "за" и "против" еврото. Другият въпрос е "за" и "против" пряката демокрация. Привържениците на този референдум слагат знак за равенство. Дефицитите в това десетилетие, защото в миналото имахме три референдума, макар и неуспешни - дали трябва да бъдат питани гражданите по определени въпроси и страхът на Народното събрание или на народни представители, като пуснат определен въпрос на референдум, да не получат звучен шамар. Затова сме свидетели на това да се сложи знак за равенство – да запазим лева и да има референдум", смята доц. Киселова. Според нея ако четем внимателно закона, пленарната зала следва да гласува това, което предлага парламентарна комисия, като по правило комисията трябва да предложи позитивен проект за решение.

"В случая с референдума за лева комисията предлага отрицателен такъв, а председателстващата заседанието в този момент Росица Кирова призова към позитивно гласуване. Заради това се стигна до разминаването", поясни доц. Киселова.

Тя е категорична, че има нарушение на правилата как беше проведено гласуването.

"Трябваше да бъде въз основа на проекта на комисията. Но това не е основание да кажем, че са гласували обратното", отбеляза преподавателят по конституционно право.

Днес решението, с което парламентът отхвърли провеждането на референдума, трябва да бъде в Държавен вестник и утре да бъде обнародвано.

"Следва сезиране на Конституционния съд. Не може да има прегласуване. Трябва да има нова процедура", категорична е доц. Наталия Киселова.

По думите ѝ президентът не може да определи дата, защото Народното събрание не е взело положително решение за произвеждането на референдум.