Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание приеха на първо четене удължаването на Закона за Бюджет 2025. Пълното наименование на т. нар. удължителен бюджет е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Вносител е Министерски съвет.

Народните представители гласуваха с 17 гласа "за", 2 гласа "против" и 1 глас "въздържали се".

Служебният финансов министър Георги Клисурски представи удължителния бюджет. Първият и най-важен елемент е да се удължи срокът на действия на закона - след 31 март или до приемане на редовния бюджет за 2026 г. Други важни моменти в удължителния бюджет са: средствата за общините и упълномощаване на Министерски съвет да може да сключи договор с ЕК по програмата SAFE, отчете финансовият министър.

В удължителния бюджет не се предлага поемане на нов дълг и увеличаване на дълга, а се предлага възможността, ако държавата иска да предоговоря вече действащи договори за поет дълг, да може да го прави с квалифицирано мнозинство, уточни Георги Клисурски. И увери, че няма спрени плащания по общинската инвестиционна програма.

По време на дебатите между парламентарните групи Йордан Цонев заяви, че ДПС-Ново начало ще подкрепи удължителния бюджет. "Нямаме никакво намерение да взривяваме дефицита", увери Цонев.

Бившият финансов министър, а сега лидер на ПП Асен Василев обяви, че ПП-ДБ също ще подкрепи удължителния бюджет.

Атанас Атанасов посочи, че и БСП-Обединена левица ще подкрепи удължителния бюджет, но това, което тревожи социалистите е, че младите семейства и уязвимите групи отново остават без подкрепа. БСП са притеснени и за парите за общините с мотив, че са обречени "на една нулева година". Левите си запазват правото да направят предложения между първо и второ четене.

Цончо Ганев обяви, че "Възраждане" няма да подкрепи удължитения бюджет. Причините - удължаване на бюджета за 2025 г., при който се залагат параметри и кредити за милиарди и изкуствено се намаляват реалните показатели за дефицита и инфлация. "Трябва да има нов бюджет, защото сме в безпрецедентна ситуация - заради цените на тока, военните действия на два фронта и поради тази причина няма да подкрепим удължаването на бюджета", подчерта Ганев.

В удължителния бюджет е записано още, че до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. разходите по бюджетите на общините се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на 2025 г., като допълнителни разходи, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, може да се извършват за сметка на финансиране по ал. 3.

Кметът на общината може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година (след решение на общинския съвет за капиталовите разходи), до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси и заемните средства на общината.

До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. може да се сключват договори по Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, Национална програма "Активиране на неактивните лица", Национална програма за заетост и обучение на бежанци, Национална програма "Мелпомена", проект "Хоризонти" и проект "Красива България", включени в Националния план за действие по заетостта през 2025 г., по чл. 36, 46а, 47, 49 и 51 от Закона за насърчаване на заетостта, за обучения на безработни лица по чл. 63 от Закона за насърчаване на заетостта, от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи и по проекти по чл. 31, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта.

До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., освен дълга по чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси, Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261,7 млн. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация.

До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Министерският съвет може да издава държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2026 г. в размер до 4 млн. евро."