Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за училищното и предучилищното образование. Те въвеждат задължителното предучилищно образование за 4-годишните деца, повишават контрола на училищните настоятелствата и определят законово обучението в електронна среда като регламентират иновативното обучение да обхваща до 20% от учебния материал по конкретния предмет.

„Опитът дотук показа, че дистанционното обучение може да се ползва при всякакви извънредни обстоятелства - грипни ваканции, климатични или други фактори, които не позволяват присъствено обучение“, подчерта председателката на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова.

Тя съобщи, че правителството е осигурило бюджет за въвежданите промени като до 2023 г., когато свършва преходният период за въвеждането на задължителното предучилищно обучение на 4-ри годишните деца само за София ще бъдат построени нови детски градини с 5000 места.

„Ежегодно от бюджета ще бъдат осигурени 12 млн. лв. за издръжка и 32 млн. лв. за компенсиране на таксите на децата“, подчерта Дамянова. Тя напомни, че парламентът вече гласува мораториум, според който при закриване на дадено училище приемащото да наследява земята му.

По повод репликата на социалиста Стоян Мирчев, че с промените в закона ГЕРБ цели „образованието на българските деца да е равно на спящия човек с нощното шкафче пълно с 500-еврови банкноти“ Дамянова коментира, че това показа, че той до ден днешен не е прочел закона.

Опозицията се противопостави на промените и с аргумента, че местата в детските градини недостигат и че със законовите промени управляващите не могат да гарантират обхвата на мярката за 4-ри годишните.

„За 5- и 6-годишните е задължително предучилищно образование. Имаме ли пълен обхват – не, за училищното образование – не. Да не стане като с целодневната организация, която трябваше да се въведе до 2020 г., а се отложи до 2027 г.“, попита Ирена Анастасова от БСП.

Колегата ѝ Иво Христов пък допълни, че със задължително предучилищно образование парламентът признава, че царят е гол, т.е., че има генерации, за които българският език е чужд и те не искат да го изучават.

„Обсъдихме стратегията за ромското включване, но българското мнозинство ще плаща, за да вкара една част от малцинството да се научи на елементарни хигиенни навици и елементарни познания по български език. Като замисъл – чудесно, но всяка инициатива се наказва с изпълнението ѝ. Поради липса на компетентност и страхливост на българският елит ще местим един въздух от точка А до точка Б“, предупреди Христов.

Относно дистанционното обучение той смята, че електронната среда за неукрепнали индивиди води до това „психоменталната матрица да възпроизведе роботи“.

„Обучението е социализиран процес, то формира личности, а не дава информация. Обучението създава широкоформатни специалисти. Това е краят на учителството като съсловие“, смята Христов

Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова напомни, че инвестирането в образование в ранна детска възраст е публичен разход с най-висока норма на възвращаемост.

По думите ѝ по-ранното обхващане на децата в предучилищна възраст е от голямо значение за тяхното развитие, защото това е възрастта, в която се оформят основните познавателни и част от социално-емоционалните умения.

„Предучилищното образование играе и съществена роля за последващата успешна интеграция и реализация на детето в обществото“, изтъкна още Таня Михайлова.

Младен Михов от ВМРО подчерта, че с промените отговорността в образованието се вдига от общинско на държавно равнище.

„Ние смятаме, че ключов въпрос е въпросът за държавната подкрепа или таксите за детските градини. Ние смятаме, че ще стигнем до безплатна детска градина във фазата предучилищно образование. Това изисква планиране от държавата без напрежение за бюджетните разходи. Ние ще отстояваме, че като първа стъпка трябва да се определи издръжка – 600лв. на член от семейство и да бъде реализиран праг за подкрепа от следващата година“, настоя той.

От ДПС също обявиха, че ще внесат предложение детските градини да бъдат безплатни./tribune.bg