На 14 септември Православната християнска църква чества един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви се сбъдват. Този празник се нарича още летен Кръстовден, за други празникът е известен като Кръстов ден.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.

На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С този празник започва гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита , украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се казва „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли”. Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.

На този празник се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На празничната трапеза освен обредния хляб задължително трябва да присъства зелник с праз лук, печена тиква и грозде.

Молитва за Кръстовден

В народните поверия се казва, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта срещу този ден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.

Народът вярва, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

На 14 септември Кръстовден имен ден празнуват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден празнуват и чакръкчиите.

14 септември е празник на служителите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.