Този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и започва гроздоберът

На 14 септември Православната църква чества Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен – един от най-тържествените християнски празници.

В народната традиция денят се нарича Кръстовден и се смята, че на този ден всички молитви се сбъдват. Този празник се нарича още летен Кръстовден, за други празникът е известен като Кръстов ден.

След страданията и разпятието на Иисус Христос кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. Затова на този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. 

Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. 

Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста - Христовия и на двамата разбойници. И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. 

Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение.

Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.

На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет, а свещениците благославят домовете със светена вода – за здраве и закрила. По традиция се поръсват със светена вода къщата, харманът и трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.

Начало на гроздобера

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С този празник започва гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. На този празник се спазва строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други.

Сутринта на този ден най‐възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита , украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се казва „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли”. Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.

На празничната трапеза освен обредния хляб задължително трябва да присъства зелник с праз лук, печена тиква и грозде.

Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

В народните поверия се казва, че всяка молитва на Кръстовден се чува. Смята се, че в нощта срещу този ден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.

Народни вярвания за Кръстовден

Народът вярва, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.