Празникът Игнажден се отбелязва всяка година на 20 декември. Когато денят се пада в неделя, се измества с ден по-рано - в събота. Според поверието на този ден започнали родилните мъки на божията майка, които завършили на Коледа. Това е един от значимите зимни български празници, който носи голяма символика. Игнажден съвпада с деня, в който църквата почита паметта на свети Игнатий Богоносец, един от учениците на апостол Йоан Богослов.

КОЙ ПРАЗНУВА ИМЕН ДЕН НА ИГНАЖДЕН?

Днес празнуват: Игнат, Игната, Искра, Искрен, Пламен, Огнян и производни. 

КАКВО СЕ ЧЕСТВА НА ИГНАЖДЕН?

Игнажден е денят, който бележи символичното начало на новата година според традиционния народен календар. Смята се, че на този ден се определя каква ще бъде годината за домакинството, затова празникът се свързва с различни обичаи. Игнажден е също така начало на празничния цикъл, свързан с Коледа.

ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ НА ИГНАЖДЕН

1. Полазник

Най-важният обичай на Игнажден е този, свързан с „полазника“. Първият човек, който прекрачи прага на дома, се вярва че ще предопредели каква ще бъде годината за домакинството. Ако полазникът е благ, всеотдаен и работлив човек, годината ще е успешна. Ако е с тежка карма или носи лошо настроение, се смята, че годината ще бъде трудна. Често семействата сами планират кой да бъде първият гост, за да се осигури добра поличба.

2. Работата през деня

Игнажден често е определян като „мръсен“ ден, затова не се шие, плете или вършат други дейности с ръце. Причината е да не се заплете късметът. Също така се вярва, че жените не трябва да докосват остри предмети или да вършат тежка домакинска работа. На този ден не се изнася нищо от къщата, отново за да не излезе късметът.

3. Гадания и поличби

Гледа се какво е времето навън, защото то също предсказва каква ще бъде годината. Момичетата често гадаят за бъдещия си съпруг, като използват различни предмети, например хляб или пръстени.

4. Огън и светлина

Игнажден е денят, свързан със зимното слънцестоене (в традиционен смисъл), което символизира победата на светлината над тъмнината. Затова, ако имате печка, огънят трябва да гори непрекъснато.

ТРАПЕЗАТА НА ИНГАЖДЕН

Трапезата е постна, защото празникът попада в периода на Коледните пости. На Игнажден се меси обредна пита. Вечерта се разчупва и у когото остане по-голямото парче, се смята, че в него ще е късметът. Вари се жито и царевица - за да е плодовита идната година. От него опитват първо неомъжените жени.

Задължително се слагат нечетен брой ястия, които имат символично значение. А ето кои са те:

• Боб – символизира плодородие.
• Сарми с ориз или булгур – свързват се с изобилие.
• Тиквеник или тиква – символ на слънцето и светлината.
• Ошав от сушени плодове – за сладък живот.
• Мед – за здраве и благополучие.
• Орехи – счупените орехи разкриват здравето и късмета в семейството.
• Чесън – предпазва от зли сили.

Стопанката на къщата дава орехи на всеки от семейството. Те ще бъдат разчупени на Бъдни вечер и по съдържанието им ще се гадае бъдещето. На масата още се слагат картофи, ястия с праз или булгур, ошав и мед. Нищо от храната не бива да се дава на гостите и да напуска дома, за да не се изнесе берекетът на семейството.

КАКВО НЕ СЕ ЯДЕ НА ИГНАЖДЕН?

Не се консумира месо, мляко или млечни продукти, защото постите продължават. Избягват се храни, които символизират тежест и застой. Игнажден е ден за подготовка за предстоящата година.