"Усилията ни в създаването на междуведомствен орган за борба с тютюнопушенето среща голям отпор от други министерства - няма воля за промяна." Това заяви заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски, който участва в представянето на Глобален индекс за вмешателство на тютюневата индустрия за 2023 г., разработен съвместно с Глобалният център за добро управление на контрола на тютюна (GC GGTC).

Индексът оценява как правителствата на 90 страни реагират на вмешателството на тютюневата индустрия в политиките за обществено здраве. През 2023 г. България за пръв път е включена в индекса, благодарение на експертното съдействие на Коалицията за живот без тютюнев дим. Индекс 2023 е реализиран въз основа на отговори на 20 въпроса, разпределени в 7 индикатора.

Той уточни, че Министерство на здравеопазването се опитва да прави смислени неща като уеднаквяване на акциза за нагреваемите тютюневи изделия, въпреки съпротивата на ведомствата да се създаде междуведомствен съвет. Мерките трябва да вървят ръка за ръка, настоя доц. Околийски и добави, че тютюневата индустрия влияе на народните представители, за да не гласуват в неин ущърб.

По думите му трябва да започнем да си казваме истината, за да се създадат условията и готовността както на екипа в Министерство на здравеопазването и да се обърне внимание на проблема. Не може само да се наливат пари за здравеопазване, а и е наивно да се мисли, че ако българите не променят рисковото си поведение и не намалят пушенето, ще има значим успех, скептичен е доц. Околийски.

На първо място недопускащи вмешателство на тютюневата индустрия са Борней, Нова Зеландия, Франция, Холандия и Ботсвана, а отзад напред са Доминиканската Република, Швейцария, Япония, Индонезия, Грузия и на 74-то място се нарежда България.

Д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим посочи, че тютюневата индустрия е мощен сектор, от който няма ползи освен задоволяване на зависимостите на много хора, които самата индустрия е създала. 1/3 от хората, които употребяват цигарите на тютюневата индустрия се прощават с живота си, отчете тя.

Сред тактиките на тютюневата индустрия е убеждаването политиците, че по-високите данъци биха увеличили контрабандата, лобира се за по-ниски данъци на нови тютюневи изделия и при реализация на екологични програми, които отвличат вниманието на правителствата.

Общите изводи са, че вмешателството на тютюневата индустрия се засилва, тютюневата индустрия атакува не само представителите на здравеопазването, а търговията и финансите, в много държави отчетността и прозрачността на тютюневата индустрия е проблем, както се и оказва, че хората нямат представа кой ги атакува.

Д-р Маша Гавраилова, старши експерт по политики към Коалицията за живот без тютюнев дим, настоя правителството да приеме Национална стратегия за контрол на тютюна, да се създаде държавен орган, който да координира дейностите по изпълнението на националната стратегия, парламентът да приеме Закона за лобизма и регистър на лобистите със задължително разкриване на финансирането и конкретните цели на лобирането./news.bg