Над 42% от българите приемат развитието на изкуствения интелект с притеснение, сочи бърз сондаж по темата на агенция „Мяра“. „Не съм запознат/а с този въпрос“ е отговорът на 37 на сто от запитаните, 2,1% не са отговорили, а 18,7 на сто приемат с ентусиазъм развитието на изкуствения интелект.

Данните не будят изненада на фона на възрастовата структура на обществото ни, която се отличава с все по-висока тежест на горните възрастови групи, коментират социолозите.

В същото време, при 30 - 44-годишните, например, делът на приемащите с ентусиазъм се покачва до близо една трета, а притеснението спада също до близки до една трета стойности, макар и да остава малко повече от ентусиазма. В такива възрастови групи са и най-представени твърдящите, че реално са ползвали изкуствен интелект – 31,4% от запитаните. Повече от 68 на сто казват, че не са използвали изкуствен интелект.

Анализът на „Мяра“ показва, че данните вероятно съдържат и известен дял неискрени отговори, но дават сравнително добър ориентир, доколкото приложения с изкуствен интелект вече са популярни и в телефони, автомобили и т.н. Разбира се, сред деклариралите, че са ползвали изкуствен интелект личат преди всичко младите и активните възрасти – хора, които преимуществено живеят в столицата и другите по-големи градове.  

За 54,2% от анкетираните изкуственият интелект може да доведе по-скоро до загуба на работни места, 21,1 на сто намират по-скоро възможност за облекчение, 20,1% признават, че не са достатъчно запознати с въпроса, а близо 5 на сто не могат да определят.

При 18-29 и 30-44-годишните, например, делът на оптимистите приближава до близо 30% и това още веднъж показва, че картината на нагласите по темата е закономерно зависима от поколенията, сочат изводите на „Мяра“.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.