Ако няма укритие в дома, да се плаща за поддръжка на държавните, предлага шефът на пожарната

Част от бомбоубежищата, които са държавни или общински, се ползват за търговски цели. Други пък са със затрупани от боклуци коридори и входове.

“Дори за тези, за които отговарят институциите, не се отделят достатъчно средства”, обяви в петък шефът на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” главен комисар Николай Николов, след като бе направена инвентаризация на скривалищата.

Сдруженията на етажната собственост да почистят входовете на укритията и самите помещения от боклуци, призова още той.

292 са годните бомбоубежища в страната, попаднали в списъка на МВР, като имат и радиационна защита при по-малки количества облъчване. При евентуален радиационен облак откъм Украйна обаче имало време за евакуация на хората по пътя му или раздаване на калиев йодид и предпазни маски.

В България има още 734 скривалища, но само половината от тях могат да бъдат ремонтирани и пуснати за употреба, показала спешната инвентаризация на МВР, разпоредена след избухването на войната в Украйна. Тези, които са абсолютно негодни, са собственост или на държавата, или на общините. Частните са по заводи и са в добро състояние или могат да бъдат ремонтирани.

Инспекции се правят два пъти годишно, като в последно време зачестили, твърди Николов.

Ремонтирани скривалища ще се добавят два пъти месечно към списъка на МВР. Не се изключва и някои да отпаднат заради наводнения. В списъка на МВР освен съоръженията в по-лошо състояние липсват и хилядите укрития в жилищните блокове, детски градини и училища, строени от 60-те години на ХХ век насам, каза Николов. Той призова етажните собствености да освободят входовете на убежищата и самите помещения, ако са запълнени. В много села също има убежища.

Години ще трябват, за да се приведат в добър вид всички бомбоубежища. Първо трябва да се уточни собствеността им, което е продължителен процес, и едва след това да се мисли как може да се ремонтират. Голяма част от скривалищата у нас са строени по съветски норми, които вече не са в сила

Някои са отпреди Втората световна война. Според Николов трябва да се въведе политика, подобна на тази в чужбина. При нея, ако в сградата няма помещения, подходящи за бомбоубежища, човек плаща данък за поддръжката на държавните.

900 000 души могат да се укрият в метрото в София, посочи още Николов. То разполага със системи за вентилация, резервно електроподаване, водоснабдяване. Част от станциите имат херметически затварящи се врати, а тези по най-старата метролиния – от спирка “Сливница” до “Опълченска”, разполагат и с допълнителни бомбоубежища. Проблемът бил как ще бъдат снабдявани с храна и вода толкова много хора.

При опасност за населението има организация, която е описана във военновременните планове на общините, посочи още комисар Николов.

И макар повечето скривалища да са в лошо състояние, някои са добре поддържани. Николов се спря на “Обект 305” в столичния кв. “Слатина”. Той е построен през 1938 г. от германци, които щели да пазят там архива си. След края на войната те се изтеглят, а архивът е пренесен в Москва, разказа експертът по Гражданска защита с над 30-годишен опит Начко Найденов, който според Николов “знае наизуст скривалищата в България”. Парадоксално, днес той празнува 66-и рожден ден и ще бъде освободен от МВР заради пределна възраст, въведена от вицепремиера и финансов министър Асен Василев.

Скривалището в “Слатина” разполага с вентилационна система, която при химическа или ядрена заплаха може да превключва на режим с пречистване. Има питейна вода, както и резервна. В обекта, чиито тунели са разположени на 21 м под земята, има тоалетни, хранителни запаси, медицински пункт. Няма нужда от отоплителна или охлаждаща инсталация, защото под земята температурата на въздуха е постоянна - около 16 градуса. Скривалището включва мрежа от тунели с пейки, но има и легла за болни или възрастни хора. Капацитетът му е около 600 души.