Кремиковци е едно от многото софийски села, сега квартал, които приютяваха навремето хиляди работещи в близкия металургичен гигант. Днес перлата в индустрията на социалистическа България е отдавна срината със земята. Няма го и свързания с комбината активен живот, предаде репортер на БГНЕС.

Рядка разходка из опустелите улици на квартала неминуемо носи спомена за онази отминала епоха. Дори сградите сякаш с напуканите стени говорят за безвъзвратно отминалите време на социалистическия живот. Тежки олющени колони, изоставени ръждясали реклами, неизменният сърп и чук – логото на социалистическия строи и две огромни статуи, безмълвно стърчат и тихо напомнят с присъствието си за славното минало на работническото село.

На фона на отдавна загиналия работнически живот, потънал в делничния ден, сякаш недокоснат от пипалата на безвремието, на 3 километра от Кремиковци, живее със свой пулс манастирският комплекс „Св. Георги Победоносец“.

И сред пущинака изниква оазис с мирис и цветя. Зелени лехи и спретнати пътеки. И сякаш най-важното за всеки квартал – групи от лагеруващи деца и тълпи от туристи обикалят манастирската сграда и прилежащите постройки.

За краткото време на престоя ми около час – две различни туристически групи изпълниха малкия двор с единственото желание да видят и да чуят нещо различно от традиционния репертоар на гидовете.

Кремиковският манастир е изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата. Посетителка разказа, че не иска лъскави витрини, привлякло я е нещо позабравено по нашите ширини – тишината и миризмата на полето, автентичните пейки и пейзажа от прясно балирана слама. Жената искала единствено да се полюбува на тишината и да погледа отстрани все по-задъхващата се и пренаселена София.

В малка и семпла постройка има най-различни сувенири на приемливи цени. За всеки по нещо – от икони, през медальони до атрактивни сапунчета с комбинация от аромати.

В историческата литература създаването на манастира се отнася от времето на цар Иван Александър (1331 – 1371). Първите писмени сведения за съществуването му има от края на 15в.

Както повечето български манастири и Кремиковският манастир е служил за убежище на четници през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитьр Стефанов – Казака.

След Освобождението в Кремиковския манастир манастира се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско. През 1897 г. Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него.

Реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980 г. и с малки прекъсвания продължават и през новото хилядолетия.

Една от реликвите е Евангелие от 1497 г., написано по поръчка на софийския митрополит Калевит. Зад дебелите врати на манастира се съхранява триптих от 16 в., дървен иконостас от 17 в., икона с образа на патрона на манастира “Св. Георги на кон, убива змея” от 1667 г. и още няколко икони от 18 и 19 в.