При ГЕРБ ръстът е най-осезаем - над 100 000 гласа, толкова добавят и двете ДПС към стария резултат на движението, ПП-ДБ, БСП и "Възраждане" растат с по 30 000, нагоре е трендът и за БСП, ИТН и МЕЧ

Куриозът от октомврийските парламентарни избори е налице - насред политическа криза, вяла кампания, електорална отчужденост и седми поред избори, насред унизен до дъното рейтинг на 50 Народно събрание, парламентарните политически партии и коалиции не само не губят гласове, но и качват резултата си.

Политическите лидери и анализаторите повтаряха мантрата, че върволицата от предсрочен вот уморява избирателя и той няма да им прости. Прогнозите бяха за по-ниска избирателна активност, а съответно - и за свиване на електоралния резултат. Данните обаче показват точно обратното - избирателят е мотивиран не само да отиде до урните, но даже е намерил вдъхновение да гласува за статуквото, ако условно така наречем парламентарните формации. Към дежурните гласуващи са се присъединили и нови избиратели, които вероятно са пасували на предишния вот, тъй като няма как да обясним иначе повсеместното повишаване на резултата на почти всички.

Кое точно събитие му е подействало като катализатор на гласоподавателя и кое го е мотивирало да отскочи до урните, е предмет на последващи анализи, но всички парламентарни формации, с едно изключение, получават сериозно завишен брой гласове. Това показват данните на ЦИК, на базата на 99, 71% преброен вот към обед в понеделник.

Най-осезаем е ръстът при ГЕРБ-СДС - над 100 000 гласа е добавената стойност към резултата, сравнено с предишните избори през юни тази година. Партията на Бойко Борисов е получила със 110 645 гласа повече от вота през лятото и сега за нея са гласували 641 303 избиратели.

Графика: Стоян Гогов, Dir.bg

През юни 2024 г. ГЕРБ-СДС взе 530 658 гласа. Така сега Борисов връща партията на резултата от юли 2021 г., когато беше съвсем близък до днешния с 642 165 гласа за ГЕРБ. Партията обаче все още не може да достигне получените с близо 200 000 гласа повече през април 2021 г., когато формацията калкулира вот от 837 707 гласа.

Всички останали след ГЕРБ също качват резултата чувствително. ПП-ДБ вдигат летвата си от юни до 27 октомври с близо 40 000 гласа. Сега за коалицията са гласували 345 780 избиратели, а на предишния вот през пролетта са ги предпочели 307 849 гласоподаватели. Добавената стойност в техния резултат е 37 931.

Растежът при "Възраждане" се изразява в нови около 30 000 гласа, добавени към изборната сметка на сегашния вот за парламент. Партията на Костадин Костадинов получава 324 932 гласа срещу 295 915 на миналите избори.

Рекорд бележи и ДПС, а социолозите още в изборната нощ изтъкнаха любопитния факт - резултатът на двете крила на ДПС сумарно е по-висок с близо 100 000 от този, който получи движението, когато беше единна формация. Двете политически сили "ДПС - Ново начало" и "Алианс за права и свободи" получават общо 460 060 гласа и ако бяха заедно, щяха да са на второто място, изместили ПП-ДБ. Като единен политически субект ДПС е получило на вота през юни 366 310 гласа. Ръстът сега се изразява в нови 93 750 избиратели, поделени между двете крила. Поотделно партията на Делян Пеевски взема 278 108 от гласовете, а формацията на Ахмед Доган - 181 952.

Положителен тренд за първи път отчита и БСП, която при лидерството на Корнелия Нинова на всеки пореден вот отбелязваше негативни рекорди. Сега "БСП - Обединена левица" е получила 183 953 гласа срещу 151 560 на вота през юни и за първи път пречупва тенденцията. Повишаването на резултата с над 32 000 гласа. Съвсем вероятно е те да се дължат на присъединяването на някои леви партии към лявото обединение, които имаха отчетливи резултати на предишния вот. Така, например, леви формации, събрани в "Левицата" на предишните избори, получиха заедно малко над 15 хил. гласа, а коалицията, в която участваше Мая Манолова заедно с Ваня Григорова, малко над 30 хил. гласа. Грубата математика сочи, че е твърде възможно възходящото движение при социалистите да се дължи и на принос на част от коалиционните партньори вляво, наред с посланието за край на вътрешнопартийните битки.

Стабилна в тренда нагоре, с постоянство, макар и с малко, е партията на Слави Трифонов. На поредни избори "Има такъв народ" бележи ръст, макар и не драстично изразен. Този път обаче ИТН са добавили към резултата си близо 35 000 гласа допълнително. Партията взема на октомврийския вот 164 922 от гласовете, докато през юни е получила 128 007.

Следва възходът на МЕЧ на Радостин Василев, който не съвсем точно определиха като изненада на изборите с влизането му в парламента, тъй като още на предишния вот беше очевидно, че формацията докосва границата за влизане в Народното събрание. Ръстът за прескок на летвата за 51-ия парламент е чувствителен - с близо 50 хил. гласа нагоре. Така за МЕЧ на 27 октомври са гласували 111 615  избиратели, докато броят им през юни е бил 63 992. Неговите послания са припознали нови 47 623 гласоподаватели.

"Величие" е единствената парламентарна формация, която сега бележи леко отстъпление в резултата, макар и само с около 2000 гласа. Партията, която имаше парламентарна група за кратко в 50-ия парламент, сега взема 97 309 от гласовете на избирателите срещу 99 862 на миналия вот.

Армията на вота "не подкрепям никого" пък не се отказва да привлича в редиците си нови членове и вече догонва по масовост един областен град от ранга на Ямбол и Сливен. Към недоволните на последните избори са се присъединили още около 20 000 избиратели. На вота в неделя този начин да изразят протеста си към политиците са избрали 82 454 души срещу 63 913 неподкрепящи на миналите избори.