Кирил Домусчиев, КРИБ: Математиката не излиза. Бюджетен дефицит ще повиши инфлацията

Чиновниците с високи заплати да не се компенсират, за тези с най-ниските - индексация заради осигуровките + още 3%. Бизнесът ще подкрепи бюджета, но под условие, Домусчиев предупреждава, че дефицитът ще помпа инфлацията.

От КРИБ продължаваме да сме притеснени от високите нива на инфлация, тъй като всеки бюджетен дефицит в условията на пълна заетост в икономиката ще повиши още повече инфлацията, без значение каква е текущата конюнктура в горивата, храните или услугите. Това пише в позиция на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) за проектобюджета за 2026 г., която е публикувана във фейсбук профила на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. 

В нея бизнесът поставя своите условия в замяна на подкрепата си за бюджет 2026. По-късно днес тристранката - бизнес, синдикати и изпълнителна власт, ще обсъдят финално параметрите. Работодателската организация настоява за по-решителни реформи в публичния сектор, ограничаване на разходите и ускоряване на структурните промени в държавната администрация. Според бизнеса без подобни мерки няма как да бъде гарантирана дългосрочната финансова стабилност и овладяването на инфлацията.

Ето какво цялата позиция: 

В КРИБ имаше сериозни дискусии дали да подкрепим Бюджет 2026 в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). От една страна, този годишен бюджет вече е до голяма степен изпълнен и правителството е поставено пред свършен факт за първите 7 месеца от годината. От друга страна, почти всички реформи за намаляване на разходите са отложени за 2027 г., а управляващата партия има мнозинство и може да действа много по-бързо и смело. Все пак, премахването на автоматизмите и плащането на осигуровки от всички са стъпки в правилната посока. Ето защо, КРИБ ще постави на днешното заседание на НСТС следните точки като основа за получаване на подкрепата ни за Бюджет 2026:

1. Да не се индексират заплатите в бюджетния сектор на служители, които са над максималния осигурителен доход, заради това, че ще започнат да плащат своите осигуровки. Да се индексират само заплатите под максималния таван, а на служителите с нетна заплата под 1000 евро – тя да се индексира с допълнителни 3%. Очевидно колегите от синдикатите не са си свършили работата в доминирания от тях обществен сектор и са допуснали директори с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да ръководят служители със заплати, близки до минималното възнаграждение. Индексирането на всички заплати на калпак по време на бюджетна криза ще е сигнал, че зимните протести срещу неравнопоставеността не са чути.
2. Премиерът и министърът на финансите да изискат всяко министерство да представя по три разрешителни режими на година, които да минат на мълчаливо съгласие. За всеки непредставен режим, Министърът на финансите да реже по 10% от издръжката на съответното ведомство.

3. Да се състави списък от поне два големи обекта за концесиониране или приватизация през следващата година. Правителството ежеседмично показва шокиращи директорски заплати на дружества, затънали в дългове и загуби. Някои като Топлофикация София дори вече заплашват устойчивостта на цели системи. Когато частен бизнес губи пари, той фалира – а когато държавен губи пари, му дават още повече пари. Време е този абсурд да приключи!!!

4. Всички автоматизми да бъдат премахнати със законови промени в рамките на 2026 г. Да не се допуска и сключване на колективни трудови договори с автоматизми в бюджетния сектор, тъй като средствата идват от данъкоплатците, които не са страна по такива договори.

5. Да се ускори съставянето на управленската програма на правителството като всички мерки, които не присъстват в предизборната програма, да се представят авансово на социалните партньори от икономическия или финансовия вицепремиер. Средносрочната фискална рамка трябва да стъпи върху управленската програма, за да вдъхва доверие и стабилност.

6. Да се състави план за намаляване на заетите в обществения сектор до постигане на 2/3 от средното за ОИСР през 2028 г. България е държава с 35 години модерна пазарна икономика в историята си и в демографска криза – не е нормално да вървим към ситуация, при която в бъдеща 5-милионна България всеки 2-ма работещи в частния сектор ще издържат 1 чиновник, 3-ма пенсионери и 1 неработещ. Математиката не излиза.

От КРИБ продължаваме да сме притеснени от високите нива на инфлация, тъй като всеки бюджетен дефицит в условията на пълна заетост в икономиката ще повиши още повече инфлацията, без значение каква е текущата конюнктура в горивата, храните или услугите. Инфлацията може да бъде намалена под 2% само и единствено чрез изпълнение на бюджет с излишък и смятаме, че такъв трябва да бъде съставен най-късно за 2028 г.

Дано да бъдем чути и нашите предложения – приети.

На 24 юни финансовият министър Гълъб Донев представи проектобюджета за остатъка от 2026 г., който предвижда нов дълг от общо около 6 млрд. евро. Целта е да се овладее нарастващият дефицит, който според плановете трябва да бъде свален постепенно до 3% от БВП през 2027 г. Приходите са заложени на 49,5 млрд. евро, а разходите – 56,8 млрд. евро, като част от финансирането ще дойде чрез облигации на вътрешния и външния пазар.

Сред основните мерки са премахване на автоматични обвързаности на заплати с минималната и средната работна заплата, както и поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители. Предвижда се повишаване на максималния осигурителен доход, увеличаване на винетките с 30%, разширяване на тол системата и облагане на хазартните печалби. Част от администрацията и системите в МВР и МО ще бъдат засегнати поетапно, като се обещава запазване на нетните доходи чрез компенсиращи механизми.

Правителството залага и на засилен контрол срещу сивата икономика – чрез електронно фактуриране, по-строг мониторинг на електронната търговия и горивния сектор, както и блокиране на нелегални хазартни оператори. Капиталовите разходи възлизат на 9,3 млрд. евро, но около 500 млн. евро проекти с висок корупционен риск няма да бъдат финансирани.

АИКБ не подкрепя бюджетната рамка за 2026 г.: Нужни са по-бързо свиване на дефицита и реални реформи

Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя проектите за държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК за 2026 г. Според работодателската организация кабинетът признава реалния мащаб на фискалния проблем, но не предлага достатъчно бърза и дълбока консолидация. Дефицитът от 5,7% от БВП е прекомерен, връщането към 3% чак през 2028 г. не е достатъчно амбициозно, пенсионните разходи растат автоматично, а здравната система получава още пари без реална промяна в модела. Това се казва в три становища на АИКБ до финансовия министър Гълъб Донев по проектите за държавния бюджет, ДОО и НЗОК за 2026 г. 

АИКБ отчита като положителен факт, че проектът за държавния бюджет не се опитва да прикрие реалното състояние на публичните финанси. В мотивите към проекта се признава, че при непроменени политики дефицитът би достигнал 7,4% от БВП, без да се отчитат поети ангажименти за около 2,2 млрд. евро, или 1,8% от БВП. Според работодателската организация това показва, че натрупаните през последните години дисбаланси вече не могат да бъдат прикривани с еднократни приходи, отложени плащания и неизпълнени капиталови разходи.

AIKB Stanovishte ZDB 2026 by n.mihaylov1981

Въпреки това АИКБ смята, че проектът не съдържа достатъчно решителна фискална консолидация. Организацията определя дефицита от 5,7% от БВП през 2026 г. като прекомерен и предупреждава, че дефицит от 3% не бива да се превръща в нормално състояние на публичните финанси, а трябва да бъде максимално допустима граница. В години на икономически растеж България трябва да се стреми към балансиран бюджет или поне към значително по-нисък дефицит.

АИКБ подкрепя запазването на основния данъчен модел и предупреждава, че проблемът не е в липсата на достатъчна данъчна тежест, а в структурата и ефективността на публичните разходи. Организацията се обявява против повишаване на данъчните ставки, въвеждане на нови данъци или промени, които биха влошили предвидимостта на данъчната среда.

В становището за ДОО АИКБ приветства, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“. Като положителна стъпка е отчетено и започването на процес по изравняване на осигурителния режим на държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт с този на работещите в частния сектор. Организацията настоява тази реформа да обхване и секторите „Сигурност“ и „Отбрана“.

АИКБ обаче е категорична, че въвеждането на лични осигурителни вноски за тези групи не трябва да бъде компенсирано от бюджета чрез увеличение на нетните им доходи. Според организацията подобна компенсация би обезсмислила реформата и би създала ново предимство за публичния сектор, финансирано от данъкоплатците и реалната икономика.

AIKB Stanovishte ZBDOO 2026 by n.mihaylov1981

Работодателската организация предупреждава, че пенсионната система остава структурно нестабилна. Разходите за пенсии през 2026 г. са разчетени на 13,5 млрд. евро, което е увеличение с близо 1,18 млрд. евро спрямо 2025 г. Пенсиите вече достигат около 10,8% от прогнозния БВП, а почти целият ръст на разходите в ДОО се дължи именно на тях.

АИКБ настоява да бъде преразгледано „швейцарското правило“ за индексация на пенсиите. Според организацията, докато не бъде възстановена финансовата устойчивост на системата, индексацията трябва да бъде ограничена до компенсиране на инфлацията. АИКБ поддържа и позицията, че минималната пенсия трябва да бъде изведена от пенсионната система и заменена със социална подкрепа след оценка на доходите и нуждите.

В становището за бюджета на НЗОК АИКБ също отказва подкрепа. Проектът предвижда приходи и трансфери от 5,256 млрд. евро, което е увеличение с 412,3 млн. евро спрямо 2025 г. Според организацията обаче структурата на финансиране не се променя. Болничната помощ и лекарствата формират 74,5% от всички здравноосигурителни плащания, а над 82% от допълнителния ресурс отново отива към тези две направления.

АИКБ предупреждава, че това задълбочава структурния дисбаланс в здравеопазването. За първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и медико-диагностична дейност общо се насочват допълнително едва около 42 млн. евро, или около 10% от общото увеличение на бюджета на НЗОК. Според организацията така се възпроизвежда досегашният модел - повече средства за болнично лечение и лекарства, но недостатъчен ресурс за профилактика, ранна диагностика и навременна извънболнична помощ.

АИКБ отчита положително опита за по-строг контрол върху стойностите по РЗОК и изпълнители, както и отделянето на референтните и генеричните лекарствени продукти в самостоятелни бюджетни групи. Организацията подкрепя и принципа за заплащане според ефекта от терапията, особено при скъпоструващи и иновативни лечения. Но според нея проектът не дава убедителен отговор как допълнителните 412,3 млн. евро ще доведат до по-добро здравеопазване, по-добри здравни резултати и по-ефективна система.

„Това е още от същото, а не заявка за реформа“, посочва АИКБ в становището си за бюджета на НЗОК. Организацията настоява здравната система да бъде насочена към това хората да не се разболяват, заболяванията да се откриват рано и да се лекуват навреме, вместо публичният ресурс да се концентрира предимно върху скъпоструващо лечение на тежки заболявания, когато често вече е късно за оптимален резултат.