"Китай е готов да пожертва 300 милиона от населението си в една война с Америка, за да спаси човечеството от империализма!"

Такова страховито признание прави Чжоу Енлай, вторият човек след Мао Дзедун, при срещата си с Вълко Червенков през 1958 г. в Пекин.

До война, слава Богу, не се стигна, но през август същата тази 1958 г. в Китай започва Големият скок. Идеята на Великия кормчия, както титулуват Мао, е чрез масова всенародна кампания така да ускори икономическото развитие на страната, че само за няколко години тя да се превърне от аграрна във високо развита индустриална.

Милиони селяни са преместени от родните им села в работнически комуни, където живеят заедно, трудят се под строй и се хранят в общи кухни. Животът им е чудовищен - работят по 18 часа на ден, храната е според изработената норма, но като цяло дажбите са маломерни. Болните, които нямат сили да работят, са оставяни да умрат от глад.

Експериментът продължава до 1962 г. и резултатите са катастрофални. Смята се, че за това време от глад и болести умират между 40 и 50 милиона китайци=

Историци, изследвали архивите на китайската компартия, изчисляват жертвите на около 45 милиона. За сравнение - жертвите на Китай през Втората световна война са около 55 милиона.

Българската делегация начело с Вълко Червенков пристига в Китай в края на септември. В нея влизат 15 депутати, все известни за времето си имена: Кимон Георгиев, Христо Радевски, Славчо Трънски, Лалю Ганчев и др. За първи път Червенков взема със себе си и своята съпруга Елена, която е член на ЦК на БКП и директор на Висшата партийна школа.

Българите идват в Китай във време, когато цялата пропаганда гърми за грандиозните задачи и цели, които си е поставил вдигналият се на щурм 650-милионен китайски народ. За 15 години трябва да се надмине Англия по производство на въглища! За 20 - да се настигне и надмине Америка. Китай да се превърне във велика световна сила.

"Поведоха ни по комуни, предприятия и големи металургични заводи гиганти, по разпръснати в полята миниатюрни чугунолеярни - ще напише след години Червенков - и ние бяхме свидетели на действително огромен подем, на колосални надежди за бърз подем в развитието на страната. (...) Ние бяхме обхванати от ентусиазма, от увереността, които царяха около нас..."

Дали Червенков тогава се е блазнел от мисълта, като се върне в България, първи да предложи китайския експеримент и у нас? По всяка вероятност - да.

Но докато той и делегацията със самолета, специално предоставен им от гостоприемните домакини, 32 дни облитат голямата страна (плюс още 18 дни в Северна Корея, Северен Виетнам и Монголия) и се възторгват от видяното и чутото, Тодор Живков му спретва "номера на китайката" и обявява подобен икономически скок и в България.

Тук се изкушавам да отворя една скоба. И в трите държави българите са посрещнати радушно и с всичките източни табиети, обогатени от новите комунистически ритуали.
Ръководителят на Северен Виетнам Хо Ши Мин например нарушава протокола и се среща с Червенков не веднъж, а цели три пъти за трите дни престой на делегацията.

В Пхенян Ким Ир Син, дядо на сегашния севернокорейски лидер Ким Чен Ун, също нарушава протокола и придружава гостите при някои от посещенията им в страната.

"Само в Монголия - разказва съветникът на Червенков Крум Василев - първият ръководител Юмжагийн Цеденбал не можа да засвидетелства подобно внимание, защото беше в Москва..."

Нормално, Цеденбал е руски зет и може да е бил привикан в Кремъл на поредния инструктаж. А може да е бил на гости на тъща си.

Но пък делегацията е посрещната още на летището от новия съветски посланик. И той е самият Вячеслав Молотов. Дългогодишният най-близък съратник на Сталин, вече разжалван и натирен от Хрушчов в заточение "даже не в Сибир, а отвъд Сибир".

В началото на 1956 г., когато цялото Политбюро е привикано в Москва, на срещата в Кремъл Молотов е един от най-злостните критици на Червенков, заради култа към личността му в България. За какво ли са си говорили в скотовъдна Монголия двете бивши величия, изпаднали от каруцата на най-голямата власт? За съжаление Червенков не пише в мемоарите си и един ред за тази среща...

Затварям скобата и се връщам към "номера на китайката". Тогава към парламентарната делегация начело с Червенков, има още една, по-малка делегация от Софийския градски народен съвет, водена от Г. Костов. Тя е изпратена за годишнината от освобождението на Китай и след тържествените чествания се връща в родината.

Червенков предполага, че Костов с присъщото си красноречие е разказал на Тодор Живков какво се случва в Китай.

Впечатлен, Живков веднага свиква пленум на ЦК, на който поставя въпроса, че трябва да се увеличат темповете на икономическото развитие в страната.

На проведеното след няколко дни окръжно съвещание във Враца той произнася голяма реч по темата. Тя е публикувана във в. "Работническо дело" на 26 октомври със заглавие "Велико движение на народните маси за изпълнение на стопанските задачи в съкратени срокове".

На 11 ноември на разширен пленум на ЦК, на който присъства и завърналият се от Китай Червенков, Живков произнася 3-часова реч, изцяло посветена на "големия скок" в България. В речта си той патетично заявява: "Сега ние, партия и държава, сме се изправили пред необходимостта да прекъснем хода на постепенното бавно развитие и да извършим голям скок. Скок, в който всяка година по своите резултати ще се равнява на няколко години спокойно, постепенно развитие..."

Живков обявява, че през 1959 г. селското стопанство трябва да произведе два пъти повече продукция в сравнение с 1958-а, а през 1960 г. - три пъти повече. Нема лабаво!
Крум Василев пише, че българският скок започва след обсъждане на постановките му на пленум на ЦК. Червенков обаче е на противоположно мнение: "Провъзгласената необходимост не била предварително обсъдена никъде - нито в Политбюро, нито в ЦК. Чисто по фюрерски! Трябва да се бърза, трябва колебливите да бъдат поставени пред свършен факт!"

Червенков твърди, че през 1959 г. Живков му признал, че не поставил на обсъждане въпроса в Политбюро, защото се страхувал да не бъде отхвърлен. Нямал вяра в Димитър Ганев, Енчо Стайков, Борис Тасков, а и на премиера Антон Югов. Не след дълго всички те ще бъдат извадени от състава на Политбюро и ще бъдат заменени от хора, които Живков лично е издигнал във властта.

"Очевидно Живков е бързал да провъзгласи, да изпревари - гневи се в късните си записки Червенков, - да не би нашата делегация, като се върне в страната, да вземе мюджето за скока!

Да не би Червенков да се окаже по-далновиден!
А Червенков, това нашата делегация най-добре знае, не се е и заеквал да предлага скокове в нашата страна. Аз смятах, че за нашите условия китайските опити са ненужни, биха били вредни..."

Не съм много сигурен, че и Червенков нямаше да внедрява китайския опит, ако беше пълноправен господар на страната, както до 1956 г. По-скоро също като Живков щеше да се възползва от идеята, за да въведе нещо подобно и в България. Но разминал се, тази възможност, той с явно удоволствие се гаври с политическия си убиец в записките си. Разказва как на едно събрание в Кричим Живков в типичния си стил се провиква: "Ама здравата трябва да скачаме, истински овчарски скок, да не се изтървем и да паднем в барата!".

"Както е известно, не мина и година, и стана ясно колко е погрешна тая възприета от нас китайска политика на скока и как паднахме именно в барата!", коментира Червенков.
Комунистическите ръководители много обичаха да форсират нещата и да обещават грандиозни успехи в близкото бъдеще. На ХХ конгрес на КПСС през 1956 г. Хрушчов например обещава, че през 80-те години съветският народ ще живее при комунизма. На Осмия конгрес на БКП през 1961 г. Живков обещава същото и на българския народ. Но за Червенков тази 1961 г. се оказва фатална...

Какво е номерът на китайката?
Това е еднд от най-разпространените метафори на прецакване. Свързва се със следната история:
Мъж бил при китайска проститутка, но отказва да плати. На сутринта се събужда и вижда на гърдите си голям камък и бележка, на която пише: "Номерът на китайката".
"Патка с патка", казва си и хвърля камъка през прозореца. След като вече е замахнал, вижда друга бележка, закачена за черчевето: "Камъкът е вързан за левия ти тестис!".

Без да му мисли много, мъжът скача през прозореца. Стаята била на втория етаж и човекът си рекъл, че е по-добре да се отърве със счупен крак, отколкото с откъснат тестис.

Докато падал към земята мернал бележка на стената, на която пишело: " Десният ти тестис е вързан за крака на леглото..." /24chasa.bg