Инж. Красимир Гаврилов е един от първите експерти, които обърнаха внимание в обществото за възможността редки метали да се извличат от български въглища. Такива апели отправи и инж. Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.

"Най-напред в технологично отношение са компании от САЩ. Много добре развита научно-развойна дейност има и в Австралия. Преди броени дни, на 25 март в Москва бе проведена огромна конференция, посветена на извличането на редки метали от въглищата. Общо взето, страните с най-голям въгледобив работят изключително много по тази перспектива", каза инж. Гаврилов, минен инженер с дългогодишен опит, работил в голямата медна мина "Елаците-Мед" в село Мирково, цитиран в публикация на "Стандарт".

- А България къде е? Ние също добиваме въглища, правим ли проучвания дали има в тях редки метали?

- Честният отговор е, че към момента България е никъде в това отношение. В началото на 90-те години са правени геоложки проучвания и химически анализи на находищата в Перник и Бобов дол, които са доказали наличието на редки метали във въглищата и дотук. После през 1997 година, както отбелязва правилно инж. Хиновски, Комитетът по геология е закрит, което нанася жесток удар по проучванията на подземните ни богатства като цяло. Твърде вероятно е лигнитните въглища от Маришкия басейн също да съдържат много редки метали, но не знам да е имало изследвания по този въпрос.

- А от какво зависи наличието на редки метали във въглищата?

- От геоложката история на отделните находища. Ако се върна към ученическите ми години, знам, че въглищата започват да се образуват през периода Карбон, от Палеозойската ера. Неговата продължителност е била 60 милиона години. Отличавал се с висока влажност и топлина и има огромен бум на растителността. Остатъците от тази растителност са днешните въглища. Най-много растителност се е отлагала в плитки водни басейни и заблатени региони. Всъщност преди 300 милиона години днешен Перник и Маришкият басейн са били точно това и за това там днес има въглища. В зависимост от специфичната местна геоложка история и процесите на отлагане на химични вещества и в следствие на вторични хидротермални изменения, през тези милиони години във въгленосните слоеве се формира и наличието на различни като количество и вид редки елементи в тях, за това всяко находище трябва да се изследва отделно.

- И какво трябва да се случи, за да започнат тези проучвания у нас?

- Мисля, че трябва да се прояви държавническо отношение. Специална политика, насочена към това направление. Може да се търсят и някакви форми на публично-частно партньорство. Нужен е по-голям размах на действията и мисленето. С други думи да се прояви едно практично визионерство.

- Как си мислите защо се развива такава бурна дейност в това отношение в САЩ, Австралия, Русия? Защото в Америка вече има практически технологии за промишлен добив на редки метали от въглища?

- Явно тази тема е изключително перспективна. Инвестициите в нея в световен мащаб са много големи. България не бива да чака все на опашката на технологичния прогрес, особено в сфера като въгледобива, където имаме изключително богати традиции и опит. България не бива да губи време, а да проучи своите въглищни находища.