Инж. Красимир Гаврилов е минен инженер с дългогодишен трудов стаж. Трудовият му път е преминал през много позиции, као е работил в големия рудодобивен комплекс „Елаците - Мед“ в село Мирково, Софийска област.

- Инж. Красимир Гаврилов, Вие сте един от хората, пледиращи за извършване на всеобхватни и задълбочени проучвания на съдържанието на редки метали в българските въглища. Чува ли някой Вашите думи или всичко е глас в пустиня?
- Ако питате за обратна реакция от държавни структури, за сега поне аз нямам информация за интерес. Иначе ми се обаждат много хора, с които съм работил през годините. Някои проявяват любопитство, други се питат дали държавата или пък някой частен субект няма да направи нещо по въпроса. От прочетено в медиите съдя, че има интерес у някои частни предприемачи, но не знам доколко той е реален.

- Има ли някакви новини в световен мащаб, Вие следите темата от няколко години?
- Резултатите от голямо научно изследване на Тексаския университет в Остин могат да преобърнат въобще нашето разбиране за ценността на въглищата като ресурс.

Според тази научна разработка в пепелината натрупана от американските ТЕЦ-ове от 1985 година до 2021 година има над 11 милиона тона редки метали. Цифра, която значително надхвърля откритите залежи в САЩ до момента. Резултатите са публикувани в International Journal of Coal Science & Technology.

- Едно пояснение за по-масовия читател. Какво е пепелина?
- Пепелината е остатъчният продукт, който се получава след изгарянето на въглища в топлоцентралите. В България, а и по света, тя се депонира на специални шламохранилища или пък се използва като ресурс в циментовите заводи и пътното строителство.

- Искате да кажете, че в остатъчния продукт от изгарянето на въглища има редки метали?
- Не го казвам аз, а най-авторитетни американски учени, които работят по темата от години. Резултатите бяха обявени през ноември 2024 година. Стойността на редките метали в пепелината се изчисляват на над 8 милиарда и 400 милиона долара.

- Ако съотнесем тези данни към България, за какво говорим?
- Не може така просто да ги съотнасяме. Въглищата от всяко отделно находище имат различно съдържание на редки метали, така че и пепелината от тях ще има различно съдържание. Има и нещо друго, съдържанието само по себе си не е определящо. Изследването на Тексаския университет показва, че някои въглища и остатъците от тях допускат по-лесно извличане на редки метали, а други не. Тоест тук става въпрос вече и за себестойността на този добив. Или с други думи става въпрос за пари.

- И все пак какви се перспективите в България?
- Ами представете си огромните шламохранилища край централите в България, те вместо да се третират като някакви „обречени места“, “черни езера“ и т.н , могат да се окажат , образно казано, истински „златни мини“.

Надявам се да се събуди и държавният интерес, все пак подземните богатства са изключителна държавна собственост и наистина да започне реална работа по изследването на въглищата и пепелината от тях. Иначе всичко ще си остане само приказки по медиите. Тук съвсем реално говорим за въпрос свързан и с националната сигурност на страната.
Притежанието на редки метали или на технологии за тяхното извличане от местен ресурс като въглищата е от изключително значение за страната ни.