Бъдещето на служебното правителство в този му вид виси на косъм пред Конституционния съд (КС), научи Mediapool от свои източници. Членовете на КС са разделени по въпроса дали да запазят частта от конституционната реформа, която отне от президента пълния контрол върху служебния кабинет.

Въпреки споровете, решението се очаква да бъде взето до края на юли или най-късно в първите дни на август, твърдят източниците на Mediapool. Ако се съди по темпото, с което върви процедурата по връчването на мандатите за правителство, както и посоченият от президента ориентировъчен срок за следващите избори, решението на КС може да се появи тъкмо навреме за съставянето на ново служебно правителство.

Конституционният съд обсъжда два въпроса. Първият е дали гласуването на съответните законодателни текстове миналата година е станало при спазване на парламентарната процедура. Вторият въпрос е далеч по-значим, но и по-труден за постигане на консенсус - дали обикновеното Народно събрание е превишило правомощията си, променяйки драстично баланса на властите.

Именно решението по втория въпрос може да се използва от някои конституционни съдии да прикрият своята субективна позиция към реформата.

В началото на януари президентът Румен Радев атакува пред КС конституционната промяна, която премахна неговото правомощие да управлява страната като президентска република чрез служебни кабинети в периодите, в които няма редовно излъчено от парламента правителство.

Радев твърди, че реформата представлява "брутално" посегателство върху президентските правомощия и че такава промяна може да бъде гласувана само от Велико народно събрание.

Конституционните промени доведоха до това служебният премиер да се избира от ограничен предварително зададен списък от хора на определени държавни длъжности, а не по личната преценка на президента, която няма нужда дори да се мотивира.

Възможните ръководители на служебните правителства са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или зам.-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.

Освен това парламентът продължава да работи и след назначаването на служебен кабинет, за да има контрол върху изпълнителната власт.

Аргументите "за" и "против" орязаните правомощия

Промените в конституцията, с които на държавния глава беше отнета възможността да си избира сам министър-председателите и членовете на служебните правителства, беше критикувана от множество политици и юристи. Те казват, че това създава възможност за вкарване на страната в конституционна криза. Причината е, че президентът може да откаже да назначи служебен премиер или всички допустими за поста кандидати може да откажат да бъдат назначени.

В същото време обаче реформата премахва един от най-големите дефекти на конституцията, който допреди започналата през 2021 година политическа криза не беше се проявил.

Още в своя член 1 българската конституция постановява: "България е република с парламентарно управление". В същото време президентът можеше да управлява страната напълно безотчетно като президентска република в ситуация на разпуснат парламент.

Критиците на последните конституционни промени, някои от които са сред бащите на самата конституция, пропускат да признаят, че и приеманите от тях норми, включително действащи в момента, могат да вкарат България в конституционна криза.

Добър пример за това са дадените на президента възможности да бави връчването на първите два мандата за съставяне на правителство. Така той потенциално можеше да увеличи до безкрайност властта на служебното правителство, което доскоро бе под негов пълен контрол.

Всичките тези висящи въпроси трябва да бъдат обсъдени по делото пред Конституционния съд. За едни конституционни съдии реформата е прекрачване на правомощията на обикновения парламент. За други тя е поправяне на системна грешка в конституцията.

Какви са възможните сценарии

Ако КС отмени промените в основния закон, тогава президентът отново ще получи контрол върху изпълнителна власт, като избере свой доверен човек за служебен премиер и си назначи съответните министри.

И най-логично е отново да погледне първо към кадрите в администрацията си на "Дондуков" 2.

След края на последния, назначен от него, служебен кабинет Румен Радев прибра в президентството част от членовете му. Бившият служебен премиер Гълъб Донев сега е началник на кабинета на Радев, бившият министър на транспорта Христо Алексиев е секретар по икономика, а бившият правосъден министър Крум Зарков – по правни въпроси. Преди да стане служебен министър на отбраната, Димитър Стоянов беше главен секретар на държавния глава, а сега е секретар по сигурност и отбрана.

Ако Конституционният съд все пак остави промените в основния закон и се стигне до нови предсрочни избори, президентът ще трябва отново да търси премиер измежду списъка с потенциални кандидати.

Дузина кандидати, но само на хартия

Когато тази процедура за пръв път бе приложена през март т.г., се стигна до истинска криза, тъй като определеният списък длъжностни лица, от които можеше да се избира, се сведе до един човек - дългогодишният кадър на ГЕРБ и шеф на Сметната палата Димитър Главчев.

Сериозен проблем се оказа недомислицата с включването на управителя и подуправителите на БНБ сред допустимите кандидати, защото това ги вкарва в противоречие на правото на ЕС и на регулацията на системата от централни банки.

Към онзи момент и националният омбудсман Диана Ковачева вече не можеше да бъде кандидат за премиер, тъй като бе спечелила конкурса за български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и трябваше да заеме новия пост. В този момент заместник-омбудсманът Елена Чернева-Маркова, която беше един от потенциалните кандидати за служебен премиер, подаде оставка по лични причини. Тогава президентът определи Елена Чернева – Маркова като "единствената, която не е близка до някоя политическа партия, и единствената, за която можем да твърдим, че няма несъвместимост".

Появиха се подозрения, че върху нея е оказан натиск, но никой не се зае да проверява.

Председателят на парламента Росен Желязков (ГЕРБ) отказа поста и на изборите се кандидатира както за националния, така и за европейския парламент.

Така Главчев се оказа единственият възможен кандидат, съгласил се да стане служебен премиер.

Ако се съди по политиката и кадровите му назначения, това е кабинет на ГЕРБ и на Делян Пеевски.

Четири месеца по-късно, парламентът не е избрал нито нов омбудсман, нито негов заместник. Но пък в списъка се появи още един допустим кандидат - по "случайност", също виден политик от ГЕРБ. Това е председателката на 50-ия парламент Рая Назарян, определяна от ПП-ДБ като "най-яростния защитник" на санкционирания по закона "Магнитски" Делян Пеевски. Ако обаче лидерът на ГЕРБ се съгласи Назарян да стане министър-председател, тогава още повече ще се засилят подозренията, че иска ГЕРБ да си осигури изборна победа през кабинета.

Междувременно единственият човек от списъка с потенциални министър-председатели предложен от ПП-ДБ – Андрей Гюров - беше отстранен от поста си на подуправител на БНБ, с което отпадна от списъка с възможни кандидати.

Но дори и да не беше отстранен, наместването на ръководството на централата банка в изпълнителната власт би било сериозно проблем.

В конвергентния доклад за еврозоната, който България получи в края на юни, е записано, че законът трябва да се промени така, че ако управител или подуправител стане премиер, той автоматично да подава оставка от поста в централната банка, докато сега законът предвижда правомощията му само да бъдат прекъснати за времето, в което е служебен министър-председател.

Има и други притеснения - дали въобще включването на шефовете на БНБ и на Сметната палата не противоречи на заложения в конституцията принцип за разделение на властите. И по този въпрос би следвало да се изкаже КС.

Красен Николов, Симона Костадинова, mediapool.bg