КНСБ подкрепя част от мерките, заложени в проекта на държавния бюджет за 2026 г., но има и сериозни резерви към финансовата рамка, заяви главният икономист на синдиката Любослав Костов след представянето на проекта от Министерството на финансите. По думите му окончателното становище на КНСБ ще бъде изготвено преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"Доволни сме, че вдигат максималния осигурителен доход, макар че можеше още. В момента той не отговаря на ръста на средния осигурителен доход и липсва смелост в тази посока", каза Костов пред журналисти.

"Дотолкова доколкото това е бюджет за 5 месеца, се надяваме вече за бюджета за 2027 г. от септември месец да говорим за промяна в данъците - вдигане на данък дивидент и данък печалба. Европейската комисия посочи, че българската данъчна система е регресивна и несправедлива“, коментира още Костов.

По думите му, най-бедните и средната класа, които са гръбнака на икономиката поемат много по-голяма данъчно осигурителна тежест от богатите и предприемачите. Икономистът смята, че социалните дисбаланси ще се изгладят с бюджета за 2027 г. 

Бюджетът за 2026 г. на Гълъб Донев отново ни вкарва в познатия сценарий на прекомерен фискален консерватизъм, гарниран с излишно стряскащи цифри. Нищо ново. И Теменужка Петкова го правеше. Противно на черните прогнози за дефицит от 5,7%, реалният резултат в края на годината ще бъде значително по-нисък, според мен, ок. 3,5% до максимум 3,8% от БВП. Ето защо този бюджет нито е „катастрофа“, нито е някаква „голяма работа“, а по-скоро счетоводен инструмент, който съзнателно залага грешни сметки, за да застрахова МФ срещу политически натиск.

Първо, БВП е подценен. За пореден път виждаме изкуственото свиване на макроикономическата база. МФ стъпва върху консервативна прогноза за БВП за 2026 г. Историческият опит показва, че НСИ редовно прави ревизии нагоре на брутния продукт с между 2 и 3,5 млрд. евро. Най-малкото заради реалната инфлация, която е значително по-висока от т.нар. "Хармонизиран индекс на потребителските цени" с който МФ и ЕК работят. А всички знаем, че инфлацията е най-добрия приятел на всеки финансов министър. При запазване на текущото преразпределително равнище, само от тази традиционна статистическа ревизия на БВП, ще влязат между 400 и 600 млн. евро допълнителни приходи.

Второ, има раздути разходи. Основно по линия на Издръжката и Капиталовата програма. Големият балон в този бюджет са разходите, които просто няма как да бъдат изпълнени физически до края на годината. Издръжката е разчетена с необоснован ръст спрямо 2025 г., без да е налице реален скок в консумацията. Говорим за близо 35% ръст на разходите за издръжка. Това са ок. 1,5 млрд. евро повече спрямо отчета за 2025 г. За мен тук има чисто счетоводно „буфериране“ на стойност ок. 400 млн. евро.

Капиталовата програма от 9,36 млрд. евро е напълно надценена. Спрямо отчетените реални инвестиции за 2025 г. (които едва достигнаха 5,8 млрд. евро), МФ ни предлага скок от близо 4 млрд. евро. Дори да сложим всички общински проекти и всички пари по ПВУ тук, сметката пак е по-малко. Просто не е релевантно. Всички знаем, че административният капацитет на държавата и общините не позволява такова усвояване в рамките на оставащите няколко месеца до края на годината. Неизпълнението на тези инвестиции ще спести ок. 2 млрд. евро разходи.

Какво показва сметката? Ако съберем подценените приходи и неизпълнимите разходи, математиката показва, че дефицита в края на тази година не би бил по-голям от 3,5% - 3,8%. Това означава, че сме на една крачка от Маастрихтските критерии за еврозоната, без изобщо да има нужда от „затягане на коланите“. А ако се напрегнем още малко, можем и под 3% да го докараме.

Иначе е хубаво, че вдигат максималния осигурителен доход. Това е дълбоко справедлива мярка, която леко свива реверанса към най-високоплатените сектори. Но и тук МФ проявява плахост. Таванът трябваше да бъде вдигнат на поне 2500 - 2600 евро, за да отговори на реалния ръст на средния осигурителен доход, за да запази пропорциите най-малко, както и и да вкара повече свеж ресурс в дефицитната система на ДОО.

Големият грях на този проектобюджет е, че в него липсва каквато и да е политика по доходите. Замразяването на разходите за заплати е грешка, която ще увеличи диспропорциите на пазара на труда. Тъй като обаче сме средата на годината и реално този бюджет ще действа едва няколко месеца, истинската битка се пренася напред. Само след два месеца започваме разговорите за Бюджет 2027. Тогавашният разговор задължително трябва да започне с ясен ангажимент за ръст на доходите, компенсиране на покупателната способност и реална реформа в данъчната система.
Така че драма няма. Много е просто. Очаквам с Бюджет 2027 държавата да си събере вересиите от всички милионери.