Канонът на църквата изисква кандидатът да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 г., да е управлявал епархия като митрополит поне 5 г. и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред

Българската православна църква (БПЦ) - Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия - от своя архиерей, който носи титлата митрополит. Върховен ръководен орган на църквата е Светият Синод, който се състои от патриарха и епархийските митрополити.

От 24 февруари 2013 г. негов председател бе Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Негово Светейшество издъхна в 22.22 часа на 13 март в реанимацията на Военномедицинска академия, където бе приет с белодробно заболяване преди повече от четири месеца.

Минути след полунощ Белоградчишкият епископ Поликарп, който беше викарий на патриарх Неофит, обяви пред журналисти, че днес ще се състои заседание на Светия синод по повод кончината на главата на Българската православна църква. На него ще се съберат всички митрополити, като в момента няма избран само ръководител на Сливенска епархия.

Българската православна църква има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и 2 задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).

Устройството и управлението на епархиите се определят с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.

Законодателната власт в БПЦ се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани клирици и миряни.

Новият Устав е приет от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.

Кандидат за патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 г., да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Българският патриарх се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от: архиереите - всички митрополити и епископи; по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

След смърт на патриарха Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Постът се заема за една година на ротационен принцип.

Който и да е на този пост ръководи делата на БПЦ до избирането на наместник-председател, което трябва да стане в 7-дневен срок от смъртта на патриарха. Избраният наместник-председател заедно със Светия Синод извършва необходимото за провеждането на избор на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.

След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. ловчанският митрополит Максим е избран за наместник-председател, а след това и за глава на Българската православна църква. След неговата смърт през 2012 година изборът за наместник-председател падна върху Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. 

Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни.

Списъкът съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които отговарят на изискванията - клириците да са навършили 30 години, а миряните да имат средно образование и без присъди.

Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода. Той разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един представител, също така разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири - един монах и една монахиня. Всички те участват в Патриаршеския избирателен църковен събор.

Светият Синод заседава най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си, избира трима епархийски митрополити - кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията. Когато един или двама митрополити получат необходимото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Синода.

Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.

Изборът се вписва изложение в кондиката на Светия Синод.

Изборът на партиарх става на Патриаршеския избирателен църковен събор, свикан от Синода в Синодалната палата в определения неделен ден. След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай, че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Синода след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор.

Наместник-председателят приканва Събора да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което той е председател.

Членовете на бюрото се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите. Когато не присъстват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове на Събора. Когато не се събере този кворум, се насрочва изборът за следващия неделен ден.

След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласуване един от тримата.

Гласоподават всички членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на избирателите, се обявява от наместник-председателя на Синода за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

Когато никой от кандидатите не получи мнозинство, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове.

За избран се обявява този, който е получил повечето гласове.

При равни гласове гласуването се повтаря.

За извършения избор се съставя акт, който се вписва в кондиката на Синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор