Аула в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" вече ще носи името му

На 15 октомври 2025 г. блаженопочившият български патриарх Неофит щеше да отбележи своята осемдесета годишнина. По този повод в столицата започнаха редица възпоменателни събития в памет на отишлия си през 2024 г. предстоятел на Българската православна църква, съобщиха от пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).

Заупокойна света литургия вече беше отслужена в столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя", а след нея предстоят панихида и трисагий на гроба на патриарх Неофит.

По обед в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се състои откриването на аула, която ще носи името на българския патриарх Неофит, и ще бъде поставен негов портрет. След това ще бъде представен докторатът на патриарх Неофит, преведен и публикуван за първи път на български език. Ще бъде прожектиран и документален филм в памет на патриарх Неофит.

На 1 декември 1989 г. българският патриарх Неофит, тогава Левкийски епископ, е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски", на 26 юли 1991 г., е избран и за първи декан. Заема поста до януари 1992 г. и оставя дълбока следа сред студентите и преподавателите, отбелязват от БПЦ-БП.

На 16 март 2024 г. България изпрати в последния му земен път българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Той почина на 13 март 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинската академия (ВМА-София) вследствие на многоорганна недостатъчност. 

През 1967 г. Симеон Димитров заедно с брат си Димитър и възпитаниците на Софийската духовна семинария Борис Беров, Христо Иванов и Иван Димитров създава хора "Йоан Кукузел-Ангелогласния". Той е диригент на Софийския свещенически хор в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София (30 септември 1975 - 17 март 1986) и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия (15 юли 1977-1980).

На 3 август 1975 г. е постриган в монашество с името Неофит, на 15 август е ръкоположен в йеродяконски чин, на 25 март 1976 г. - за йеромонах.

На 21 ноември 1977 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел е на Софийската митрополия (1 януари 1981-декември 1985 ).

На 8 декември 1985 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски". Бил е и втори викарий на Софийския митрополит (8 декември 1985 - 1 декември 1989 г.) и ректор е на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София (1 декември 1989 - юли 1991).

Първи декан е на възстановения от 1 юли 1991 г. Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (26 юли 1991 - 27 януари 1992). Главен секретар е на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при катедралния храм "Св. Александър Невски" (27 януари 1992 - 27 март 1994).

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонично утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Русенски митрополит и наместник на Доростолския митрополитски престол е от 17 декември 2001 г. до 24 февруари 2013 г.

Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит от 24 февруари 2013 г. до 13 март 2024 г.

Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за цялостния му принос за развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет (2 декември 2008). Носител е на ордена "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия "Св. Климент Охридски" за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни (22 юни 2010 г.), на Почетния знак "Стефан Стамболов" за лидерски принос към българската държавност (4 юли 2013). Удостоен е с и почетен знак от папа Франциск (6 октомври 2015). Носител е на ордена на Българската православна църква "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (15 октомври 2015), на ордена "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги към България (5 ноември 2015). Почетен гражданин е на Русе (2004), на Две могили, на Перник (19 октомври 2019) и на Кюстендил (23 март 2023).