Доналд Тръмп си приписа заслугата за повишените разходи за оръжие в страните от НАТО, но, поне на източния фланг, тя всъщност е на неговия руски колега Владимир Путин, пише Bloomberg.

Миналият месец главният секретар на НАТО Йенс Столтенбърг благодари на американския държавен глава за въздействието, което той е имал върху разходите на държавите. Самият Тръмп заяви, че благодарение на него са добавени нови $41 милиарда в разходите за оръжие.

Но зад скока на придобиванията на самолети, кобари и сухопътни машини зад бившата Желязна завеса започна още когато Русия анексира Крим от Украйна - далеч преди победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 година, припомнят анализатори, сред които и Томаш Валашек, директор на Carnegie Europe в Брюксел.

Докато средните разходи за отбрана на страните от НАТО е 1,36 процента от брутния вътрешен продукт, далеч под изискваните два процента, сред източните държави седем от общо 13 плащат над това ниво.

"Държавите по източната граница не се нуждат от Доналд Тръмп, за да повишат разходите си за отбрана", казва Валашек. "Те взеха това решение далеч преди той да дойде на власт. Увеличението бе заради президент, но той бе Владимир Путин, а не американския".

Постоянните прелитания на руски самолети във въздушното пространство на НАТО, кибератаките срещу правителства, военното присъствие и военните игри на границите на Балтийските страни, както и обвинения, че Кремъл е зад провалилия се опит за преврат в най-новия член - Черна гора, постави източните държави на нокти. От 15-те държави членки, които надвишават препоръката на съюза за влагане на 20% от общите разходи за отбраната в ново въоръжение, шест са от Източна Европа.

Румъния заяви, че ще купи още пет изтребителя F-16 от Португалия, а по-рано подписа сделка за $400 милиона с Raython за ПВО Patriot. Държавата планира да купи още 36 F-16, четири корвети, поне 3 000 сухопътни машини и батареи през следващите пет години.

Словакия също съобщи за покупката на F-16, които ще заменят застаряващите руски Mig-29. А миналият месец България поиска оферти за поне осем нови или използвани изтребителя на обща цена от 1,8 милиарда лева. До края на годината правителството в София планира да похарчи 1,5 милиарда сухопътни машини и два кораба за 1 милиарда лева.

Унгария пък заяви през юни, че се е съгласила да закупи 20 хеликоптера Airbus - най-голямата сделка в областта на отбраната за страната от 2001 година насам.

Очаква се европейските държави, членки на НАТО, да похарчат около $60 милиарда за оборудване през тази година. По данни на организацията седем от общо 10-те най-големи увеличения в харчовете идват от Изтока. /money.bg