Партията “Продължаваме промяната“ спечели третите поред парламентарни избори за годината. Това стана преди още тя да е свикала свой конгрес, на който да се изберат ръководни органи, да се представи политическа програма, да се очертае идеологическия й профил.

В цялата тази припряна суматоха, значителна част от българите дадоха подкрепата си за нея, отегчени от 12-годишното управление на ГЕРБ и последвалите го два безумно незговорчиви парламента. Отливът на избиратели от другите сродни партии по посока на Продължаваме промяната е показателен. В това отношение най-потърпевши се оказаха ръководителите на „Изправи се Бг. Ние идваме“ – вдъхновители и стратези на миналогодишните протести. Защо се получи така? Нека Мая Манолова, Бабикян и Хаджигенов си отговорят сами. Безконтролният негативизъм, черният пиар и замерването на символни сгради на държавността с яйца и домати, както и упоритият отказ да се изложи стратегия за бъдещето, си казаха думата. Народът предпочете по-ведрите, по-диалогичните, по-компромисните и по-непознатите Кирил Петков и Асен Василев.

ИЗВОДЪТ. Дългият престой във властта е благоприятна среда за възникване на политико-икономически и психолого-нравствени деформации. Това е и почва за избуяване на реваншистко-отмъстителни настроения, уж в името на потъпканата справедливост и съзидание…

Това съвсем не означава, че ПП е ключът към разрешаването на всички проблеми.

Да вземем названието на партията –„ Продължаваме промяната“. Промяната, която днес натоварваме с толкова надежди, не е панацея, въпреки че се осъществяваше и ще продължава да се развива под зоркия поглед на преизбрания президент Румен Радев. Виждаме политици, които под различни партийни знамена и в различни роли вече 30 години са на сцената, а днес се самопровъзгласяват за „почтените“ носители на нещо ново, което всеки изпълва със съдържание, отговарящо на моралния му ръст.…

Честните и непокварените в управлението на държавата също са проблем. Тяхната неопитност неизбежно води и до неадекватни решения, въпреки добрите им намерения. Това ще създава нови, непредвидени грижи и на президента.

Професията на управленеца, на държавника се обезценява все повече под диктата на еуфории от най-различен произход. Ентусиазмът от химери, в разноцветна опаковка и съдържание, е инкубатор на политически инфантилизъм. Т.е. промяната не е широко отворена врата, през която се преминава безпроблемно. Тя има собствена пропусквателна система и мнозина няма да могат да я преодолеят.

И да не си въобразяваме, че това ще бъдат хора само от предхождащите управляващи.

Създателите и пропагандистите на новата партия, чрез името й , внушават усещането, че едва ли не, на тях се е паднала мисията да сътворяват онова жадувано, справедливо и непознато управление, което ще унищожи със замах всички препятствия пред възхода на държавата и народа ни.

Тези наши момчета, завършили образованието си във Харвард и завъртели някакъв бизнес на Запад , да не си въобразяват, че могат да управляват България като някакво акционерно дружество! Това е държава със сложно минало, изпречена на кръстопътя на взаимно изключващи се геополитически интереси!

Нека идеолозите на ПП да прочетат отново „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, за да си припомнят думите на един разочарован балканец: “Овде е велика корупция“!

Да си припомнят и емблематичния разказ на Иван Вазов “Сладкодумен гост на държавната трапеза“ и комедията му „Службогонци“? Ако ги бяха препрочели нямаше да са толкова лековато самоуверени, че вземат ли властта и всички негативи в управлението на държавата ще изчезнат.

А знаменитият филм на Френсис Копола „Кръстникът“! Спомнят ли си го!? Родината на мастития мафиот, Вито Корлеоне, главният филмов персонаж, не е България, нали!

Националният мазохизъм е не по-малък порок, пуснал корени в съзнанието на българската интернационално-космополитна интелигенция. Това също е проблем.

ИЗХОДЪТ. Професионална висота, обективен поглед към миналото, геополитическа прозорливост и прагматични взаимоотношения, без нереални претенции и изкуствено раздути разочарования! Това са проверени опори, върху които може да се възпитава непокварено отношение към властта, управлението, държавата и нейното бъдеще…

ТЕСТ ЗА БЪЛГАРОЗНАНИЕ

Някой наш възпитаник на Харвард, независимо кой е той, би ли вникнал в трагичните акорди на Яворовата поезия!?Например:

„...Прости, родино триж злочеста,

прости разблудното си чедо.

ще бъда твой !Кълна, се майко,

кълна се в хилядите рани

на твоята снага разбита;

кълна се и в мечтите твои

за бъдащност честита…“

Длъжни сме, да се опитаме да преведем тази, непонятна за мнозина днес, изповед на поета на езика на съвремието. Да я преведем, не за да я нагодим към себе си, а да се доближим до реалността на съдбовните обрати, залегнали в основата на българската държава и произлизащите от това трудности при нейното управление.

Господа Петков, Василев, Лорер,

Празникът свърши!

Делникът ще става все по-строг и взискателен./БГНЕС

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС