Правителството на Ангела Меркел се готвеше да обучава руски войски в серия от най-съвременни военни съоръжения чак до момента, в който Москва нахлу в Крим. Плановете бяха част от сделка за 870 милиона паунда, според която германските войски са щели да обучават руските си колеги в осем комплекса в Русия, оборудвани с едни от най-сложните военни съоръжения в Европа, включително реплики на оръжия, които изстрелват лазери, пише The Telegraph.

Разкритията бяха направени в книга, озаглавена „Провалът – разследваща история на политиката на Германия спрямо Русия“, и отразена от Der Spiegel.

В книгата журналистите Катя Глогер и Джордж Масколо пишат, че Русия е била в застой след мрачното си представяне по време на нахлуването в съседна Грузия през 2008 г.

Въпреки че завзе 20% от страната за по-малко от седмица, руската армия беше зле организирана и не в добра форма. Войниците бяха зле екипирани и правеха основни грешки.

Неуспешното нахлуване беше зов за събуждане за Владимир Путин да модернизира армията си и да я приведе до западноевропейските стандарти.

Неговото вдъхновение беше германският военен учебен център северно от Магдебург в Саксония-Анхалт, смятан за един от най-добрите в Европа.

Центърът симулира война с високо ниво на реализъм, включвайки лазерно монтирани оръдия и пушки, сензори и пиротехническо оборудване, предоставени от Rheinmetall, водещият германски производител на оръжие.

Бундесверът нарича учебния център „най-модерното учебно съоръжение в Европа“.

Путин отправи безпрецедентно искане да работи с германците за обучение на московските сили по подобен начин в Русия.

Според книгата германското правителство е отговорило положително.

„Германската политическа директива беше да се приветства руското желание за сътрудничество и – доколкото е възможно – да се приложи“, каза генералът в оставка Йозеф Нибекер, който е бил военен съветник на Герхард Шрьодер в неговото канцеларство и е бил изпратен в Москва като аташе по отбраната през 2007 г.

По време на посещение в Москва през 2011 г., Томас дьо Мезиер, тогавашният министър на отбраната, каза: „Имаме интерес от гледна точка на политиката за сигурност в една модерна, добре ръководена руска армия.“

Русия искаше осем центъра за бойна подготовка за всички военни окръзи, като всичко трябваше да бъде завършено до 2020 г., включително лекционни зали за обсъждане на резултатите от маневрите. Общата цена беше 1 милиард евро.

Rheinmetall заяви, че по това време на практика не е играла никаква роля в бизнеса и че правителството е било движещата сила на проекта.

Въпреки че не се осъществи, разкритията за военната сделка подкопават коментарите на Меркел, че Полша и балтийските държави е трябвало да се ангажират по-добре с Путин след Минските споразумения през 2014 г.

В интервю Меркел, която беше канцлер на Германия от 2005 до 2021 г., твърди, че полската и балтийската съпротива срещу водените от ЕС преговори с Путин през 2021 г. косвено е допринесла за неговата „агресия“ година по-късно.

„През юни 2021 г. почувствах, че Путин вече не приема Минското споразумение сериозно и затова исках нов формат, в който да можем да говорим директно с Путин като Европейски съюз“, каза Меркел пред „Партизан“ по време на посещение при Виктор Орбан, все по-автократичния и благосклонен към Кремъл министър-председател на страната.

Бившият канцлер имаше предвид Минските споразумения, поредица от провалени международни договори, целящи да сложат край на войната в Донбас между Украйна и Русия – прелюдия към незаконното нахлуване през февруари 2022 г.

„Не всички подкрепиха това, най-вече балтийските държави, но Полша също беше против“, каза тя, добавяйки, че тези страни „се страхуват“, че няма да има общо споразумение между държавите от ЕС за това как да се справят с Русия.