Варна не помни такова погребение, съобщава местната преса на 1 октомври 1994 г. Повече от три часа продължава прощаването на десетките хиляди варненци, дошли да изпратят своя съгражданин и да отдадат своето уважение и почит. На погребението са дошли депутати от всички парламентарни групи, кметът на София Александър Янчулев, Филип Димитров, Александър Джеров, представители на Върховния съд и Главна прокуратура. След катафалката журналистите преброяват 40 представителни возила, а няколкото открити автомобила носят повече от 60 венци, изпратени от президентство, посолства, университети, банки...

Илко Ескенази е един от създателите на българската дясна опозиция, неин „естествен лидер”, по думите на негови съвременници. Освен блестящ юрист и специалист по въпросите на интелектуалната собственост, инициатор или основен разработчик на много закони, свързани с икономическото развитие и инвестициите в зората на българската демокрация, този широко скроен човек е и истински ценител на изящните изкуства – обича музиката и живописта, но най-много кулинарията, която за него е изкуството на изкуствата. Този негов вкус към живота се пренася и върху политическата му харизма.

Илко Моис Ескенази е роден на 20 май 1949 г. във Варна в семейството на адвокат, сефарадски евреин и майка българка, чийто баща, Никола Попов, е бил кмет на града (1926-1930). През 1967 завършва Първа гимназия със златен медал. През 1964 става шампион на България по тенис за пионери. През 1972 завършва с отличие и Юридическия факултет на Софийския университет. След казармата, от пролетта на 1974 работи няколко месеца като юрисконсулт на Териториалния изчислителен център във Варна.

От 1975 е редовен аспирант в Института за държавата и правото на БАН, отначало с научен ръководител проф. Живко Сталев, а по-късно, поради насочването на темата към въпросите на интелектуалната собственост и по-специално към правните проблеми на програмните продукти за електронно изчислителни машини – доц. Симеон Джелепов. През 1980 защитава успешно кадндидатска дисертация на тема „Гражданскоправен режим на програмите за електронно-изчислителни машини”.

По време на аспирантурата бива привлечен като експерт в тогавашния Държавен комитет за наука и технически прогрес и е един от основните автори на Наредба №8 от 1979, с която за първи път в България на програмистите се признава творческия характер на създаването на програми и дори им се дават малки материални стимули. Тази наредба е новост не само за България и предизвиква интерес в Европа, включително в Международната организация по интелектуална собственост (OMPI) в Женева. Благодарение на негови доклади, изказвания и публикации в издания на OMPI, българските постижения в тази област получават международно признание.

През 1990 е избран за народен представител от СДС във Великото народно събрание, където става и председател на комисията по имуществата на партиите, а през 1991, като водач на листата на СДС в Добрич – в 36-ото Народно събрание. През 1992 е заместник министър-председател в правителството на Филип Димитров. Оглавява междуведомствената комисия по асоцииране на България към Европейския съюз, която провежда седем кръга преговори и множество консултации, в резултат на което през 1993 асоциирането става факт.

В началото на 1991 Илко Ескенази, заедно с други български евреи – учени, политици, дейци на културата – основава Еврейски комитет ЦИОН и е избран за първи негов председател, какъвто остава до смъртта си. През 1998 получава посмъртно наградата „Йони Нетаняху” за цялостната си дейност приживе и доблестното си поведение като гражданин и политик.

От 1990 до смъртта си той е вицепрезидент на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”, където играе важна роля в стабилизирането на фондацията в първите години след промените. След неговата смърт неговите близки и приятели, заедно с ръководството на фондацията основават Мемориален фонд „Д-р Илко Ескенази”, който ежегодно подбира с конкурс способни студенти в областта на правото и икономиката, дава им ежемесечни стипендии, организира им срещи с видни учени, политици, дипломати, а така също и ги подпомага в разработването на теми, свързани с интеграцията на България към Европа.