Не е ясно какви икономии ще може да се реализират по тази линия през 2026 г.

Предстоят тежки спорове около обявеното намерение от кабинета за ключови промени в реда за определяне на заплатите в МВР и МО, съдебната власт и висшето образование. Правителството възнамерява да сложи край на  автоматичния ръст на тези възнаграждения спрямо средната работна заплата - промяна, която кабинетът "Желязков" не посмя да направи. Подобна мярка може да спести стотици милиони на бюджета. Възникват обаче юридически казуси и е възможно подобни икономии да се реализират чак през през 2027 г. , пише „Сега“.

Това показа преглед на действащите законови текстове за реда за определяне на основните възнаграждения в системите, в които бе допуснато автоматично обвързване с ръста на средната работна заплата. 

Най-проблемно е положението при сектор сигурност и отбрана. По закон минималната основна заплата в МВР и МО се определя на база размера на средната заплата за второто тримесечие на предходната година, като към нея се прилагат коефициенти. В специалните им закони изрично е посочено, че заплатите се преизчисляват към 1 януари на всяка година. В МВР конкретните нива се определят в наредба, при военните - с акт на министъра.

Към момента заплатите в МВР са увеличени с 5% към 1 януари, но по формулата следва да скочат от 1 януари с 12%. Сега правителството е в ситуация постфактум през юли месец да премахва тази обвързаност, ако иска да направи икономии още в бюджет 2026. Това създава правен казус доколко не се отнема гарантирано със закон право на доход със задна дата. Ако се приеме, че увеличението на заплатите с 12% е дължимо към януари, икономии от отвързването на тези възнаграждения със средната заплата може да има най-рано през 2027 г. Нонсенс е да се дават високи заплати до юли и юли да има реално намаление.

Сходна е ситуацията и в съдебната власт, макар че в този закон няма изрично обвързване с изрично изискване за преизчисляване на заплатите към януари. Практиката в системата обаче е такава. За проектобюджет 2026 бе заложен ръст на разходите за заплати от 18%. 

Във висшето образование пък трансферът към висшите училища за издръжка, в това число и заплати, трябва да отчете качеството на обучение и парите не се разпределят по равно. Показателите за качество за 2025 г. следва да се отразят през 2026 г., тоест с една година закъснение. Малко вероятно е при при полицаи и военни да се приложи един режим, а при университетски преподаватели - друг, коментират експерти.

Учителските заплати не са обвързани по силата на нормативна уредба, има консенсус те да се увеличават и средните да се стремят да достигнат 125% от средното за страната.

Иначе проектобюджетът на кабинета "Желязков" предвиждаше близо 400 млн. евро скок за разходите за персонал само в МВР и МО.

Обвързването на заплатите в тези сектори със средната за страната, допуснато през 2024 г., доведе до рязко първоначално увеличение, защото нивата на възнаграждения бяха относително ниски. С автоматичното им актуализиране обаче между тези заплати и останалите сектори се разтваря все по-голяма ножица.