Този бюджет е на фона на три тежки кризи - пандемия, инфлация, енергийна криза. С 280 млн. лв. са увеличени социалните разходи, но инфлацията се усеща в магазините. Това коментира Христина Христова, бивш социален министър, пред БиТиВи.

Не е усещане, а е инфлация - каза от своя страна и старши икономист Петър Ганев. Това е сериозно поскъпване, което не сме виждали от 2008 г., инфлацията се просмуква в различни стоки, уточни той.

Ганев коментира и пенсиите. "Средногодишната инфлация идва 3%, данните на БНБ имат известно разминаване, но е факт, че един от големите дебати - прогнозата за вдигане на пенсиите е 6%, тя стъпва в осигурителния доход - 10% и по-малък ръст от средногодишната инфлация. БНБ казва, че ще се успокои и през 2022 г. ще бъде по-голямо. Затова дебатът за пенсиите ще е активен на второ четене и в актуализацията на бюджета".

Ако няма защита на уязвимите групи, няма да има нормално качество на живота на хората, смята и Христова. Тя каза, че мисли, че минималната работна заплата е трябвало да бъде увеличена "по правила, но явно не е имало време".

Петър Ганев добави още: "В година на растеж трябваше да свием дефицита и да вървим към баланс на бюджета, за да е по-малък дългът, в спирала на дефицити можем да влезем, но не и в дългова".

Те са предложили на бюджетна комисия да отпадне мярката 60/40, а да се насочи вниманието към най-бедните. Христова смята, че броят на бедните в България е твърде голям - над 24%. Няма как да не се подпомогнат родителите на отсъстващи деца, на бедни семейства с деца. Не може да се остане със скръстени ръце, категорична е тя.

След лятото се влиза в реалния дебат за Еврозоната - с висока инфлация и дефицит ще е по-труден, 2024 г е пожелателна, посочи той, но уточни, че се съмнява, че датата ще е тогава./БТВ