„Разходите за издръжка на живот при възрастните като комунални услуги, здравеопазване и храна, заемат много по-голям дял от потребителската кошница, а именно това са категориите, при които има най-бързо нарастване“, коментира Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН пред БНТ.

Според него данните на Националния статистически институт не кореспондират с това, което хората виждат в джоба си.

„Инфлацията ще я видите най-добре по джоба си и по цените в магазина. Когато говорим за алтернативите за инвестиция, не е за пренебрегване фондовият пазар. Когато говорим за недвижими имоти ми направи впечатление, че има доста сериозен ръст на разрешителните за строеж. Може да има увеличение на предлагането и съответно забавяне на ръста на цените“, каза Григор Сарийски.

Той обяви, че инфлацията средно за ЕС е 9%, докато в източната и централната част на Европа инфлацията е двуцифрена.

„Когато говорим за спестяванията имайте предвид, че това е една сравнително малка група от българското общество, която наистина има спестявания, които се увеличават. Но реално инфлацията изяжда от тези доходи, това, че номиналът на парите става повече, не означава, че хората успяват да запазят покупателна способност“, обясни Сарийски.

„17 процента е годишната динамика на индекса на потребителските цени“, заяви Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Според него от голямо значение е сектора за който се прави анализ.

„Има сектори от типа на IT, които добавят по няколкостотин лева месечно, но има и сектори от типа на хотели и ресторанти, които по-скоро са блокирали откъм ръст на заплатата“, обясни той.