Вицепремиерът и министър на правосъдието в служебното правителство Христо Иванов е песимист, че 43-тото Народно събрание ще успее да избере нов главен съдебен инспектор.

Според Иванов, цитиран от сайта "Де факто", "чисто технологично няма никакъв шанс изборът да бъде извършен преди януарския доклад по мониторинговия механизъм за правосъдие и вътрешен ред."

"Но заради очакванията, че той ще бъде критичен, трябва да се даде знак на Европейската комисия, че изборът на нов главен инспектор ще е сред първите задачи на новия парламент. Очаква се също новото НС да има по-уважително отношение към магистратите, които миналия път сами излъчиха номинации за поста, но на практика НС заряза процедурата малко преди финала й", коментира още служебният министърът.

"Новият парламент трябва да излъчи ясно политическо послание какво ще се случва с избора на главен съдебен инспектор, заявява Христо Иванов като така потвърждава и информацията на БГНЕС, че резултатите от предсрочните парламентарни избори ще оставят съдебната власт без главен инспектор.

БГНЕС припомня, че рекордните осем партии и коалиции в 43-то Народно събрание са на път да оставят съдебната система без главен инспектор. Избирането на нов главен инспектор на съдебната власт би следвало да е сред първите приоритети на новия парламент, с оглед очаквания остро критичен доклад на Европейската комисия в началото на 2015 г.

По Конституция главният съдебен инспектор към Висшия съдебен съвет (ИВСС) се избира с мнозинство от две трети от народните представители или с минимум 160 гласа. Петгодишният мандат на главния съдебен инспектор Ана Караиванова изтече още в края на 2012 година. Заради липса на политически консенсус два поредни състава на Народното събрание – 41-то и 42-то обаче не успяха да изберат нов ръководител на ИВСС. Самата Караиванова подаде оставка преди една година. В началото на 2014 г., парламентът откри процедура по номинирането и изслушването на кандидати за нов съдебен инспектор. Съгласие да бъдат номинирани изразиха – съдийките Вера Чочкова и Теодора Точкова, както и прокурор Атанас Гебрев.

Издигнатите от Съюза на съдиите в България (ССБ) Чочкова и Точкова дори бяха изслушани от парламентарната комисия по правни въпроси, но до избор в крайна сметка така и не се стигна. Причината – в предишното Народно събрание БСП и ДПС нямаха нужните 160 гласа, а ГЕРБ се отказа от първоначално обявеното си намерение, да подкрепи една от кандидатурите на ССБ.

Проваленият от ГЕРБ, БСП и ДПС избор на нов главен съдебен инспектор бе критикуван от Европейската комисия. В устния доклад на ЕК по мониторинговия механизъм за правосъдие и вътрешен ред се изтъкваше, че "липсата на избор на главен инспектор поставя пред трудност гарантирането на съдебната независимост".

Резултатът от предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. поставят избирането на съдебен инспектор под още по-голяма въпросителна, а с голяма вероятност ще доведе и до остро политическо противопоставяне. Разпределението на мандатите в новото Народно събрание сочи, че ГЕРБ, БСП и ДПС биха имали нужните 160 гласа за избор на главен съдебен инспектор. Ако БСП или ДПС обаче откажат да подкрепят кандидат, който би се ползвал с подкрепата на ГЕРБ, то ще трябва да се търсят гласове на депутати от другите пет парламентарни партии. Разпределението на мандатите в новия парламент показва, че без гласовете на ГЕРБ нов главен съдебен инспектор със сигурност не би могъл да се избере.

Липсата на избор на ръководител на ИВСС, от страна на 43-то Народно събрание, при това още до края на годината, със сигурност ще доведе до сериозни критики в очаквания през януари нов доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка в правосъдието и вътрешния ред.

Преди предсрочните избори, вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов прогнозира, че докладът в началото на 2015 г. вероятно ще доведе до разделянето на България от Румъния, което би могло да се приеме и като "червен картон" от страна на Брюксел към българската политическа класа.

Очаква се в следващите дни правосъдният министър да представи вижданията си и за актуализиране на Стратегията за съдебна реформа. След обществено обсъждане, документът ще бъде приет на едно от последните заседания на служебното правителство, но неговото изпълнение ще зависи от новото Народно събрание и следващия кабинет.

Възможността за разделяне на Висшия съдебен съвет на две камари – съдийска и прокурорско-следователска ще е един от основните моменти в Стратегията за съдебна реформа, който несъмнено ще доведе до остро противопоставяне сред осемте партии. Този въпрос ще е и един от ключовите, по които партиите ще трябва да се разберат в рамките на предстоящите консултации за евентуалното съставяне на правителство. /БГНЕС