Това, което регулира цените е конкуренцията и контрола. Ако едното от двете липсва, нещата не могат да влязат в ред, категоричен е финансистът Левон Хампарцумян. Той и икономистът Лъчезар Богданов анализираха инфлацията и възможните прогнози днес пред телевизия NOVA.

Според Богданов след пандемията се наблюдава ръст на инфлацията, както и на очакванията за по-високи заплати. "През последните години в цяла Източна Европа заплатите растат с много високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок ръст на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния ръст на заплатите е 3%, а при нас е 12%", каза Богданов.

Единият начин да вдигнеш цената, според икономистът, е като бизнесът бъде по-продуктивен и по-ефективен, за да може да се вдигнат заплатите, без да се налага клиентите да ги заплащат лично.

Марките оскъпяват. Това е стремежът на търговеца да ти вземе парите и ние трябва да го уважаваме за това. Затова трябва да се проверява дали имаме избор да купим същото качество на продукта за по-ниска цена, заяви Левон Хампарцумян.

По данни от статистиките на Евростат за инфлацията при услугите към момента в образованието е 7.4%, при хотелите - 11.3%, ресторантите - 7.5%.

"Разликите са малки, това че сме в общ пазар помага. Но има множество причини за увеличаването на инфлацията в България спрямо еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5% , а в България - 6,4%", обясни главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него тенденцията е същата и при режийните разходи - водата, токът и газта също поскъпват.

"Млечните продукти и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години продължават да поскъпват повече отколкото в Европа. Трябва да се провери дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии", заяви още Богаднов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, отколкото в еврозоната.

Преди пандемията и инвазията на Русия в Украйна хлябът беше в сивата зона, посочи Левон Хампарцумян, но премахването на ДДС е възможно да изравни ситуацията. Усилията да регулираме цената на хляба дългосрочно са безплодни - той е пълен с некачествени продукти, за да се докара цената до там, където се смята, че е окей, коментира още той. 60% от цената е за средства, свързани с транспортни и търговски разходи. Левон Хампарцумян посочва, че производството на хляб не е стандартизирано към момента.

По темата за скока на необслужваните заеми с 10% според данни на БНБ Левон Хампарцумян смята, че процентът още ще ходи нагоре, като добави, че е възможно да ни очаква минимален скок на лихвите. 500 млн. нов кредит на месец не е малък ресурс, това тласка инфлацията и цените на имотите, но това е друг въпрос. Ами ако намалее? Ако спре този свеж ресурс, посочва Богданов.

На въпроса дали тези 10% са основание банките вече да са по-предпазливи при даването на кредити Левон Хампарцумян споделя анекдот за Санфорд "Санди" Уейл, бивш член на американската банка Citigroup Inc. След финансовата криза в САЩ през 2007 г. банкерът е коментирал именно горепосочения въпрос, като е казал: "В нашия бизнес, докато музиката свири, трябва да станеш и да танцуваш. Трябва да мислиш какво да правиш, когато тя спре."