Хората, които работят от разстояние, може да нямат фиксирано работно време, но ще трябва да имат точно определено бюро, на което да изпълняват задълженията си. По-строги правила за работа от къщи въвеждат с промени в Кодекса на труда, които са внесени в парламента от Министерски съвет.

Първата съществена група промени са свързани с работното време. В момента в Кодекса на труда е записано, че работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, “съответства по продължителност на работното време, определено за работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя”.

С предложените промени този текст отпада и на практика хората, които работят от разстояние, може да имат съвсем различно работно време от колегите си в офиса.

Наред с това са направени и други промени, които дават възможност за по-голяма гъвкавост при работа от вкъщи. В момента работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски партньори са в комуникационна връзка, пише "Труд".

С промените времето, в което служителят трябва да е на линия, се разширява до времето, в което работодателят “е в комуникационна връзка с трети лица”. Всъщност работодателят може да е в комуникация с трети лица по всяко време на денонощието, особено когато не е задължително те да са негови търговски партньори.

С мотивите, че трябва да има по-добър баланс между работата и личния живот е предложен нов текст в Кодекса на труда, според който “работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка”. В мотивите е обяснено, че това представлява “право на изключване”.

Всъщност, ако служителят има ясно разписано работно време, от този текст няма да има нужда. В извън работното време никой не е длъжен да стои с телефон в ръка или пред компютъра. Но в предложения нов текст е уточнено, че служителят може да не отговаря на телефонно обаждане на шефа, “освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо”.

Оказва се, че действащата в момента възможността човек да не отговаря на шефа след края на работното време се отменя, като се дава възможност в трудовия договор специално да бъде записано, че винаги трябва да е на линия.

Новите текстове за “правото на изключване” се отнасят само за хората, които са в “хоум офис”. Тоест за тях ще има различни правила от тези за работещите в офиса. Същевременно много хора имат хибридна форма на работа - няколко дни от месеца работят от дома си, а останалите са в офиса.

Това означава, че през различните дни от седмицата може да има съвсем различни правила за работното време и за периодите, в които служителите трябва да са на линия.

Втората група съществени промени в Кодекса на труда са свързани с работното място. В момента е посочено, че конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването є се определят в индивидуалния трудов договор.

С предложените промени в трудовия договор ще трябва да бъде записано конкретно “място”, от което служителят ще работи, когато не е в офиса.

Това означава, че ако човек посочи, че ще работи от дома си, но след това реши да работи от къщата на село или от нает апартамент в планински или морски курорт, ще трябва да преподпише трудовия си договор.

Ако човек живее под наем, всеки път, когато смени апартамента, ще трябва да преподписва трудовия си договор. Това представлява доста голямо неудобство за служителите.

Новото изискване премахва голяма част от предимствата на “хоум офиса” - възможността човек да работи от избрано от него място. В България има много хора, които работят за западни компании.

Някои работодатели и сега изискват служителят да посочи къде работи. Но когато мястото на работа не е записано в трудовия договор, ако човек реши да работи от друг адрес, това не се счита за съществено нарушение.

Определяш стая, в която ще се трудиш

Работещите от дома си хора ще трябва да посочат точно в кое помещение осъществяват трудовите си задължения, предвиждат предложените промени в Кодекса на труда. Сега за домашен офис се счита целият дом на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

С промените за “хоум офис” ще се счита конкретно “място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата”.

На пръв поглед промяната е малка, но е съществена. В момента целият дом се счита за работно място. Това означава, че човек може да работи от хола, спалнята или кухнята. Както и, че ако падне, в която и да е стая от дома си, това ще се счита за трудова злополука и работодателят ще носи съответната отговорност.

С промените отговорността на работодателя се ограничава до конкретно помещение от дома, където е работното място.

С промените се въвеждат още няколко нови задължения за работника и работодателя. Работодателят ще бъде длъжен да осигури за негова сметка информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние.

Отговорността на работодателя при злополука може да се намали, когато при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд, гласят промените.

Голяма част от промените са насочени към ограничаване на случаите, в които работодателят носи отговорност за трудови злополуки.

Служителят, който работи от разстояние, ще бъде длъжен да предостави на шефа писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние.

Но не е уточнено точно каква информация трябва да бъде предоставена. Някой работодател например може да изиска информация за площ на помещението, наличието на подходяща светлина, колко е шумно и дали наоколо има деца, дали помещението е добре отоплено.

Служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен незабавно да уведоми прекия си ръководител за всяка злополука на работното място, гласят още предложените промени.

Вдигат налозите за част от гражданските договори

Доходите по част от гражданските договори да бъдат облагани като доходи от заплата, предвиждат промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, предложени от Министерство на финансите (МФ).

На заседание на икономическата комисия към парламента депутатите отхвърлиха на първо четене промените в закона. Но това не пречи те да бъдат приети в зала, което ще даде възможност на депутатите да правят предложения между първо и второ четене на законопроекта.

В момента има граждански договори, с които прикриват трудови правоотношения, за да плащат по-малко налози, гласят мотивите на МФ. Хората, работещи на граждански договори, ползват 25% нормативно признати разходи, не внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, безработица, общо заболяване и майчинство.

Идеята е НАП да преценява дали един човек реално е нает на заплата - има работно време, изпълнява задачи на шефа, стои в офиса, или е нает да свърши конкретна задача - плащат му за конкретно свършена работа без шеф да упражнява контрол къде и кога работи.

Изкуствен интелект следи за свършените задачи

Изкуствен интелект може да следи отработеното време и да определя размера на изплащаните бонуси.

Правилата за това как изкуствен интелект може да следи колко са свършените задачи при работа от вкъщи са разписани в промените в Кодекса на труда.

В трудовия договор задължително ще трябва да бъдат записани редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние, както и съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.

Досега описването на всички тези изисквания беше само по желание от страна на работодателя. А с промените се въвежда задължение за осъществяване на контрол за свършената работа.

Контролът за обема на свършената работа може да се осъществява от информационни системи, като тази практика вече е навлязла в редица компании.

С предложените промени се дават нови права на служителите в случаите, когато следят работата им с използването на изкуствен интелект, който им поставя оценки, от които зависи например размерът на възнаграждението или на бонусите.

Когато възлагането и отчитането на работата от разстояние е чрез информационна система, работодателят ще трябва да осигурява на служителя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират и съхраняват, гласят новите текстове.

А когато за взимане на решения за размера на бонуса се използва някакъв алгоримът, работодателят ще трябва да представи на служителя писмена информация за начина на вземане на решенията.

Така служителят ще бъде наясно защо например бонусът му е бил намален или повишен. Ако служителят не е съгласен с получената оценка за работата му, ще има право да поиска човек да провери решението на изкуствения интелект и той да вземе крайното решение за това колко добре се е справил със задачите.

Често в работата не е важно само количеството, а и сложността на свършените задачи, което по-трудно може да бъде оценено от изкуствен интелект.

Не само обемът на свършената работа, а и самото работно време може да се отчита чрез автоматизирана система, гласят новите текстове. Такава практика има и сега в много фирми. Но с промените на работника се дава право на достъп до данните за отработеното от него време.

Масово крият заплати по морето

Инспекцията по труда установи 894 случая по морето, в които работодатели са давали пари под масата на свои служители.

Масово работодатели са плащали на ръка и са спестявали осигуровки върху реалните заплати на служителите си по морето през летния сезон. При 1440 проверки по време на активния сезон от Инспекцията по труда са установили 8246 нарушения. Заетите в проверените обекти са близо 35 хил. души.

Оказва се, че нарушенията само по осъществяване на трудовите правоотношения са 4578. Разминаване между обявеното и реалното заплащане са установили в 894 от случаите. За други 1000 служители обявеното и договореното с работодателите време не е съвпадало с реалната продължителност на труда, който са полагали.

Констатираните случаи на работа без трудов договор са 158. Нарушенията по осигуряване на безопасност и здраве по време на работа са 3578.

При проверките са установени и над 40 граждани на страни извън ЕС, които работят в България, без да имат разрешение за достъп до пазара на труда, както и 36 непълнолетни, които полагат труд без разрешително. Съставените актовете за административни нарушения са 435.

От Инспекцията по труда припомнят на работещите, че когато се съгласяват да полагат труд без трудов договор или договорят по-кратко работно време от реалното и по-ниско възнаграждение от получаваното, те губят трудови и осигурителни права. В тези случаи или изобщо не трупат осигурителен стаж (при липса на трудов договор), или той е по-малко от фактически изработения.

Това ги лишава от правото на обезщетения за безработица, временна неработоспособност и майчинство и в по-дългосрочен план от пенсия. Осигуряването върху по-ниски възнаграждения намалява размера на обезщетенията, посочват още от инспекцията.