Със спорове за издръжката на живот и над три часови дебати новите правила минаха на първо четене

До 15 октомври трябва да стане ясно какъв ще бъде размерът на минималната работна заплата в България. С гласовете на управляващата партия и след тричасови спорове парламентът прие на първо четене промени в Кодекса на труда, с които се променя начинът, по който ще се определя минималното възнаграждение.

Очакванията са минималната заплата тази година да бъде между 620,20 и 672,80 евро, но конкретната сума все още не е определена. Тя трябва да бъде уточнена с наредба на Министерския съвет, която предстои да бъде приета.

Промените бяха включени извънредно в дневния ред на парламента, след като ден по-рано бяха одобрени от социалната комисия. Преди гласуването имаше опит да не бъде събран необходимият кворум, но 127 депутати се регистрираха и заседанието продължи.

При първото гласуване законопроектът получи 119 гласа "за", 45 "против" и 7 "въздържал се". След това управляващите поискаха и срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен до 3 дни. Това предложение също беше прието с гласовете на "Прогресивна България".

Новият механизъм предвижда размерът на минималната заплата да се определя с отчитане на 4 основни показателя - покупателната способност спрямо издръжката на живота, общото равнище на заплатите и тяхното разпределение, темпа на растеж и производителността на труда.

С промените правителството ще трябва всяка година до 15 август да предлага размера на минималната заплата, след като бъдат проведени консултации и реални преговори между синдикатите и работодателите.

На всеки 3 години ще се прави оценка дали минималното възнаграждение е достатъчно. Предвидено е то едновременно да достигне 60% от медианната работна заплата и нивото на издръжката на живота.

"Новият механизъм за определяне на МРЗ не е просто формула. В нея не използваме само аритметични изчисления на събиране, изваждане и умножение и деление, а сме взели предвид икономически и социални фактори, които да дават сигурност и предвидимост", заяви тя.

По думите ѝ механизмът трябва да гарантира на работещите, че минималното възнаграждение ще покрива основни разходи като храна, лекарства, битови сметки и услуги, а на бизнеса и държавата ще даде повече предвидимост при планирането на разходите. "Няма държава с високи доходи и слаб социален диалог", подчерта Ефремова. Тя призова минималната заплата да не се превръща в повод за противопоставяне между институции, работодатели и синдикати. "Нека не превръщаме МРЗ в ябълката на раздора, нека тя е отправна точка за широк дебат за доходите на хората", каза социалният министър.

От ГЕРБ поставиха под въпрос дали законопроектът действително съдържа конкретен механизъм за изчисляване на минималната заплата. "Не виждаме как ще се взема решението и самият механизъм, как ще се съчетават отделните критерии?", попита Илиана Жекова. Според нея в текста са посочени критерии, но не е записано как те ще се използват за определяне на конкретната сума. Жекова обърна внимание и на понятието "издръжка на живот", което според нея не е достатъчно ясно определено. ГЕРБ заяви, че няма да подкрепи законопроекта.

От "Демократична България" също обявиха, че ще се въздържат от подкрепа. Анна Бодакова посочи позицията на парламентарната група, а Мартин Димитров заяви, че предложените промени не дават достатъчно яснота как ще се изчислява минималната заплата.

От ДПС посочиха, че подкрепят по-активния диалог между правителството и социалните партньори, но според Айтен Сабри действащото правило не трябва да бъде заменяно с нов механизъм, който все още не е достатъчно изяснен. Тя поиска да бъдат посочени конкретните показатели и периодите, за които ще се изчисляват.

От "Прогресивна България" защитиха промените с аргумента, че новият подход трябва да съчетае доходите на работещите с възможностите на икономиката. Председателят на парламентарната група Петър Витанов акцентира върху постигнатото, по думите му, разбирателство между синдикати, работодатели и държава."Случи се нещо ключово - разбирателство между синдикати и работодатели, с медиаторството на държавата", заяви той.

В същото време председателят на социалната комисия Венко Сабрутев предупреди, че с промените минималната заплата може да бъде с между 252 и 876 евро по-ниска годишно.

Особено остър беше спорът около показателя за издръжката на живота. Депутатът от "Продължаваме промяната" Асен Василев попита как може той да има конкретна тежест във формулата, след като тепърва предстои Националният статистически институт да разработи методологията.

"Какво точно е издръжка на живот? Пише, че трябва да го определи НСИ следващите 9 месеца. Ако все още това не е определено, как може да вземете 25% тежест на този компонент?", попита Василев, цитиран от БТА.

От управляващото мнозинство обясниха, че досегашният метод за изчисляване на издръжката на живота е разработван от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ и често е бил оспорван от работодателите. Новият подход ще бъде основан на национална методология с участието на НСИ. От "Продължаваме промяната" и "Демократична България" поставиха под въпрос и възможността целият нов механизъм да бъде готов навреме за подготовката на бюджета за 2027 г.

Владислав Горанов от ГЕРБ определи предложените промени като "макроикономическо безсмислие". По думите му твърдението, че синдикатите и работодателите са постигнали разбирателство, е пресилено, тъй като самите организации са заявявали обратното.