Близо 10 000 работници и служители са попаднали в последните две години в една позабравена процедура на нашия пазар на труда - масовите уволнения. Известни от времената на голямото закриване на мини и предприятия, тези процедури отново са на дневен ред покрай новините за изтегляне на големи чужди инвеститори от България.

От началото на годината до октомври работодатели са изпратили в Агенцията по заетостта 65 уведомления за предстоящи масови съкращения, които засягат 4921 работници и служители, показва справка на агенцията, предоставена по молба на "Сега". Тази година уволненията очевидно ще изпреварят случилото се през 2023 г., защото тогава за цялата година броят на попадналите в тази процедура е бил 4903 души, а заявките - 58.

Заявки за масови уволнения има почти в цялата страна, включително и в столицата. Най-голям брой оставащи на улицата е заявил най-големият инвеститор в Плевен - заводът за кабелни инсталации "Леони", собственост на германския концерн "Леони Борднетц-Системе ГмбХ". Германците вече обявиха, че закриват завода поради трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда, сериозната инфлация и нестабилната конкурентна среда в международната автомобилна индустрия. В заявката към Агенцията по заетостта са посочени 1191 работници и служители, чието уволнение вече тече, тъй като уведомлението е подадено през юли.

На второ място по значими съкращения е "КонтурГлобал Оперейшънс България", която държи т.нар. американска ТЕЦ "Марица-Изток 3". През април и през юли американците са съкратили 318 работници поради спиране на работа на въглищната централа. Тази седмица от компанията обявиха, че от януари до март централата отново ще бъде пусната, а поне 150 души ще бъдат върнати на работа, но засега плановете се изчерпват само със зимния сезон.

На трето място по брой съкратени служители е сливенската "АТЕС" - 266 души, като тяхното уволнение е започнало съвсем скоро или предстои, тъй като заявката е подадена през октомври. "АТЕС" произвежда кабелни инсталации за автомобили.

Над 700 души остават без работа и в София, сред тях работещи в аутсорсинг индустрията и ИТ-фирми. В столицата има пет заявки за уволнение на повече от 100 души. "ДабълюЕйчДжи Сървисиз" е подала през февруари заявка за съкращаване на 201 души. Фирмата е отдавна у нас - част е от британска компания за онлайн залагания и хазарт, като от 2008 г. у нас функционира център за техническа поддръжка.

През юли 148 души за масово уволнение е обявила и фирма VMware, представена като глобален лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологиите за бизнес мобилност. Тя също е установена на нашия пазар компания. През май заявка за уволнение на 105 служители е подала "Бургас Сървиз" ЕООД. Аутсорсинг компанията "Понтика Солюшънс" е заявила 103 души за съкращение през февруари. "Консентрикс" също е подала значима заявка за съкращения чрез две свои поделения - за общо 154 души. Тя е част от втория по големина доставчик на аутсорсинг услуги в света, а у нас предоставя услуги на някои от световноизвестните марки в автомобилната индустрия, електронната търговия и др.

Здравната платформа CredoWeb е заявила съкращения на 22 души, "Пфайзер" - на 26. В списъка прави впечатление и поделение на Uber Technologies Inc - "Юбер България Софтуер Енд Девелопмент", които се разделят с 62 свои служители в София.

В Бургаска област съкращения са правили в турския завод за облекло "Динатекс" - заявката от юни е за 138 души. В Ямбол японският завод за ел.-инсталации за автомобили "Язаки България" е заявил 137 работници за уволнение. Шуменската "Теси" е съкратила 91 работници през пролетта. В Пловдив най-голямата заявка е на производителя на велосипеди "Макском" ЕООД - за 161 работници. Казанлъшката "М+С Хидравлик" АД е уволнила 128 души през пролетта.

Най-много заявки за предстоящи масови съкращения са подадени през октомври - 11, за общо 825 работници. Това са предстоящи уволнения, тъй като фирмите трябва да изчакат минимум 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, преди да извършат предвидените съкращения. Сроковете на предизвестие в случая нямат значение.

Като масово уволнение може да се квалифицира и съкращаването на десетина работници, макар че повечето заявки са за по-голямо преструктуриране. Кодексът на труда дефинира масовите уволнения според състава на компанията - най-малко 30 нарочени за уволнение в големите фирми с над 300 служители; най-малко 10 в тези с 20 до 100 служители и т.н.

Масови уволнения се правят по специална процедура, за да се защити интересът на служителите. За целта работодателят трябва да започне консултации със синдикалните организации или представителите на работниците и служителите не по-късно от 45 дни предварително. Трябва да се положат усилия за постигане на споразумение, за да се ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Трябва да се предостави писмена информация, включително за дължимите обезщетения, която след това се изпраща и в Агенцията по заетостта. Именно затова в агенцията разполагат с данни за масовите уволнения.

На свой ред АЗ уведомява областния управител, общинската администрация, НОИ и Главната инспекция на труда, като предупреждава и бюрата по труда, че предстои масово излизане на безработни, като се набелязват мерки още преди хората да бъдат освободени. Целта е да се подпомогнат засегнатите работници и служители да преминат прехода „заетост в заетост”, без да се преминава през етапа на безработица, обясняват от агенцията пред "Сега".