Г-н Димитров, в един и същи ден и СДС и ДСБ излязоха със становища за обща дясна кандидатура за президент. Това според вас случайно съвпадение ли е?
Надявам се да не е, а да е гласа на здравия разум.

Според думите на Петър Стоянов евентуалната дясна кандидатура би трябвало да бъде "равноотдалечена" от политическите субекти, които ще я подкрепят. Това застраховка срещу бъдещи скандали ли е и не прави ли вероятно номинирането на личност, която няма да бъде лесно разпознаваема в очите на избирателите?
Рискове винаги има. Предполагам, че тази форма можеше да изследва нещо по-просто, което все пак да бъде приемливо за всички. Тоест, няма да обясняваме минимум отдалечеността, а ще мислим дали се възприема от останалите.

Без да ставате лош пророк кое би могло да се превърне в най-сериозния препъни камък за започващия процес?
Кандидатурата.

В какъв аспект?
Би трябвало това да бъде сериозна кандидатура.

Кога според вас българската десница ще формулира ясно и разбираемо пред обществото, защо не смята, че Георги Първанов трябва да бъде преизбран?
Мисля, че това е казвано много пъти до сега. Българската десница го е формулирала многократно. Не изисква някаква свръх интелигентност, за да се разбере тази логика.

И какъв е мотивът да не бъде преизбран?
Той просто не е успешен президент. Първанов подчини прерогативите на институцията си на това, да се бори за лично преизбиране, политическата тежест на институцията на това, да хвърля прах в очите на част от избирателите си, които са по-склонни да вярват на това, в което се е заклевал по-рано, от колкото на това, което върши днес. Той заяви за себе си задачи, които очевидно не са му по силите. Както правителството, което служеше на неговите лични нужди, така и всички мурафети, които наблюдавахме около евроантлантическата интеграция на България и в частност позицията по отношение на войната в Ирак и прочие, така и претенциите за социален президент попадат в характеристиките, които очевидно не са положителни.

Можем ли да разглеждаме предстоящите разговори като "заравяне на томахавката" между десните формации в България?
Самото създаване на толкова много десни формации е свързано с действия, които, по своето естество, са по-скоро страстни. Тоест по близо са до страстите, от колкото до разума. Изразяват и причиняват болка и са нещо, което е свързано с много деструктивна енергия. Не е реалистично да очакваме, че всички тези неща ще изчезнат с един замах. Но ако има воля между страните да търсят решение и мир, дори от време на време да проблесне някоя искра от шпагите тук-там, то тя би могла да бъде преодоляна.