Г-н Димитров, какви са бъдещите ви планове в политиката?
Да не бъркам своите аспирации, с аспирациите на държавата.

Очевидно бързо приближава развръзката на кризата в Ирак. Как прогнозирате, че ще се развие дебата между институциите?
Мисля, че първо трябва да си дадем сметка, че някои хора се държаха глупаво в тази ситуация. Аз разбира се, бих дал живота си, за да могат те свободно да изразяват своята глупост, защото това е демокрацията. Но не можем да не констатираме това, че едни поведения са умни, а други глупави.
Слава Богу, българската държава, с изключение на своя президент, се държа умно и мисля, че това поведение, което отстоя правителството, следвайки решенията на парламента, беше не само разумно, но и почтено.

Смятате ли, че заявеното от президента Георги Първанов бе национално безотговорно?
Не. Аз мисля, че то беше глупаво. Но глупаво беше и поведението на хората, които демонстрираха по улиците измъченото и страдащо лице на детето ранено от куршумите, но не виждаха измъчените и страдащи лица на онези деца, чиито родители са били избити пред тях от службите за сигурност на Саддам Хюсеин.

Как очаквате да се развие дебата между международните институции, от тук нататък и след края на войната?
Този дебат вероятно ще продължи да трае. Ясно е, че международните институции имат проблеми. Тези проблеми не са от вчера. Те бяха извадени на повърхността. На моменти това изваждане на повърхността, звучеше застрашително. Както сами разбирате, това не проблем за най-силните, то е проблем за онези, които се мъчат да демонстрират сила в международните институции. Така че ако както казва английската поговорка, ако някой си е прострелял петата, това е за негова сметка. От там нататък надявам се, че разумът ще надделее и международните институции ще си вършат някак си работата, както са я вършили досега – не съвсем перфектно, не винаги много ефикасно, само тогава когато могат, но все пак ще вършат нещо.

Връщането на царя като премиер, обърка ли нещата в България, като се има предвид, че традиционните партии изгубиха значението си?
Струва ми се че това, което стана беше по скоро резултат, а не причина. Надявам се, че след опиянението, следва период на отрезвяване. Нищо не е по полезно, от онова, което без да го разрушаваме, дава опит. Да се надяваме, че българската политическа система не е разрушена и аз мисля, че това е очевидно. Оттук нататък остава на хората да разберат няколко прости неща. Едно от тях е че с митове, нещата не се решават. Второто е, че без нова архитектура на дясното пространство, не можем да разчитаме, че дневния ред на дясно-центристките сили може да бъде реализиран. Трето - нека да дадем възможност на тези местни избори, окончателно да затулят болките, да наместят пластовете и да седнем и да направим това, което дълга и честа повеляват.

Възможно ли е обединение и консолидация в дясното политическо пространство?
Нека да не избързваме. Обединение и консолидация на дясното пространство е не само възможно, но и необходимо. Това по мое дълбоко убеждение ще стане. Ние имаме привилегията на това, че имаме местни избори преди парламентарните. По-хубаво щеше да бъде, ако президентските избори бяха преди парламентарните, но това не е възможно. Ние имаме опит с това как през 1996 година, президентските избори изиграха много силен и катализиращ ефект върху политическата ситуация. Така или иначе, това е реалността, с която разполагаме. Надявам се, че след местните избори ще може да се изгради една нова архитектура на пространството – дясно в центъра.

Резистентно ли е обществото към големите скандали. Вашето правителство падна при 40% рейтинг. Сега рейтингът е по-нисък, а правителството си стои.
Това не е много добра новина. Скандалите може по някога да са изкуствени, но винаги е важно да личи, че има обществена непримиримост към недопустимото. Така че резистентността към скандали е нещо, което може да означава мъдрост – хората не обръщат внимание на долни клюки. От друга страна може да означава, привикване с недостойно поведение, което не е хубаво. Така, че трябва да се преценява конкретно.

Социолози заявяват, че преходът в България е завършил. Вие споделяте ли това мнение?
Мисля, че думите, които избираме, нямат толкова голямо значение. Очевидно е, че има неща, които предстои да се променят, правят, дооправят. Дали ще кажем, че преходът е завършил или започва някакъв друг преход, мисля, че е все едно. Така че не бих се ангажирал с подобни констатации, те не допринасят никаква съществена освен академична стойност.

Ако преходът продължава градим ли някакви митове сега?
Митове винаги се градят, защото никога оценките ни за нещата, не са съвсем точни. Винаги имаме потребности, нужди и фантазии, които трябва да удовлетворяваме и така се раждат митовете. Въпросът е да можем да се справяме с тях.

ДНЕС +
Използвани са и въпроси на други медии.