Ако получавах по 10 лева всеки път, когато обяснявам защо ни подвеждат политиците, когото казват, че можем да приемем еврото в обозримо бъдеще, на Летище „София“ щеше да има частен самолет, готов да ме откара където пожелая, на разположение 24 часа в денонощието седем дни в седмицата.

Ето и сега, данните за инфлацията отново показват, че поне към декември България продължава да не покрива инфлационния критерий, но въпреки това сред онази част от обществото, която си мисли, че еврото ще ни реши всички проблеми, безотговорни политици отново опитаха да насаждат  безсмислен ентусиазъм. 

На първо място, инфлационните данни за декември, които виждаме са експресни оценки (т. нар. flash estimates) и предстои да се потвърдят в следващите 40 дни. Освен това, за някои от ключовите държави, които са решаващи за България още няма нови оценки и те също ще предстоят на ревизиране поне шест седмици след публикуването им. 

Иначе, раздвижването сред евроентусиастите се дължи на факта, че у нас хармонизираната инфлация (мерена според критерии на Евростат, а не на НСИ) е 2.61% и това е съвсем малко 1.6 процентни пункта над средната инфлация в трите страни от еврозоната с най-ниско покачване на цените. Това са Литва, Финландия и Италия, за които средната инфлация през миналата година е била 0.97%. Като се добавят 1.5 процентни пункта толеранс, с които кандидатстващата за еврозоната държава може да надвишава средната инфлация на трите страни, излиза, че по предварителни данни през декември са ни делили едва няколко базови точки – стотни от процентния пункт, което е съвсем малко отклонение. 

Положителното в новината за еврофеновете е, че ако тази тенденция се запази, неизбежно през тази година ще се сближим още повече в ценово отношение. Притеснителното за тях, е че тенденцията едва ли ще се запази. Заложените увеличения на доходите, поскъпването на тока, евентуално на хляба и ресторантьорските услуги, за които поне в момента няма ДДС облекчение вещаят покачване на цените и  то забележително. Което е по-важно, дори с някакъв нов закон ДДС за този месец да се намали отново за хлебари и ресторантьори, то няма как цените да паднат, защото става дума за вече сключени сделки при по-високи цени. Второ, да видим кой ще си понижи цените през февруари или март, след като е видял, че клиентите са преглътнали и по-високите цени през януари. 

Точно несигурното сближаване на инфлацията в България и еврозоната накара евроентусиастите да вярват, че България може да настоява за политическо решение, при което една, или повече страни с най-ниска инфлация просто се вадят от осредняването под предлог, че при тях има извънредни обстоятелства, които временно потискат цените по начин, който не се проявява в останалите икономики. По подобен начин две държави бяха извадени при оценка за покритие на инфлационния критерия от страна на Хърватска през 2022 година. 

Това даде основание на Кирил Петков да говори за преговори с Урсула фон дер Лайен и в изтеклия запис да се хвали, че е поискал решение тип „Хърватска“, нещо като изчисляване на инфлацията без ефекта война в Украйна. За същия тип изключения не спря да говори и заместник-министърът на финансите при Асен Василе Георги Клисурски. 

Carpe Diem 

Ако има някакъв шанс България наистина да влезе в еврозоната примерно от 2026 или 2027 година, той е в следващите месеци и включва огромни политически компромиси от страна на Европейската комисия и на претендиращата да е независима Европейска централна банка. Само сега и само тук евентуално би могло с много политически натиск и тиха дипломация да се постигне нещо. 

Изискванията на Маастрихт са за устойчиво покритие на петте критерия – нисък дълг, дефицит, инфлация, лихви и стабилен валутен курс. Устойчиво означава да има доверие, че отчетеното по време на проверката ще може да се запази в средносрочен план – поне една-две години. Всичко останало е като човек с наднормено тегло да глътне корема си и да задържи дъха си за снимка. След като камерата запечата образа му и се отпусна отново ще е видимо за всички, че е с наднормено тегло и фотографът или трябва да е най-добрият приятел на снимания, или да е страшно наивен да обяснява, че снимката се покрива с реалността. 

Ако разчитаме проверката на ЕЦБ да потвърди ниска инфлация, шансът е сега. Ако искаме да я приеме за устойчиво ниска, ще е компромис. Ако искаме да ни приемат в еврозоната на база на тази инфлация, ще е компромис на няколко нива. И най-вероятно това няма как да се случи. Далеч по-голям е шансът да останем извън еврозоната поне до 2028 година и по-късно. 

В първото си изказване като министър на финансите отпреди няколко часа Теменужка Петкова обяви като свой приоритет да свие бюджетния дефицит, който иначе върви към 18 милиарда лева. Моменталното обръщане на тази стойност към очаквания БВП показва, че новият министър на финансите признава риска от свръхдефицит. Това най-вероятно вече е попаднало в сводките с преглед на печата в ЕЦБ и Европейската комисия и те вече знаят да следят за шансовете да постигаме устойчиво не само ниски цени, а и дефицити в рамките на три процента на БВП. 
 
Или ако трябва да се направи обобщение, заявката за един извънреден преглед на българското изпълнение на критериите за еврозоната би изглеждал така: 

Правителството подава заявка за него;

Подава отчет за изпълнението на бюджета на начислена основа;

То трябва да бъде потвърдено от Евростат, някъде към април, и след това тук може да започне проверка на всичко останало. Само че това означава да се гледа инфлацията за април и май, а не инфлацията към декември, за която евроентусиастите възлагат надеждите си;

И ще трябва да се види убедителен план за ограничаване на бюджетния дефицит устойчиво под три процентовия праг спрямо БВП;

Ако пък по някаква случайност се случи да получим дата за влизане в еврозоната през 2026 или 2027 година, това ще е фантастично натрупване на компромиси, политически съображения и отстъпки от страна на претендиращата да е неутрална Европейска централна банка. 

Освен ако заради очертаващата се криза в еврозоната, критериите отново не се отменят, както по време на коронакризата. Тогава вратите ще се отворят за България, но отново заради благоприятно стечение на външни обстоятелства, без никакъв оглед, че тук публичните ни финанси са в насипно състояние. 

От лятото на 2021 до момента в сила са влизали все бюджети и актуализации, предлагани от Асен Василев. За тези близо четири години България почти се докара до примера от учебниците по финанси за първокурсници, в които се описва най-левашкия начин да фалираш, когато имаш стабилен бизнес, когато си добре приет на пазара, когато имаш клиенти, когато работниците и доставчиците са доволни да работят с теб. И понеже не си планираш вземанията да се осребряват по-бързо от падежа на задълженията, бързо изпадаш в неплатежоспособност. Така и България, която често с Литва си оспорва първото място за най-ниско задлъжняла държава (спрямо БВП) в Европейския съюз, може тази година да изпадне в ликвиден недостиг равняващ се на нещо между 6% и 9% спрямо БВП. 

Политическо говорене срещу неудобни истини

Струва си да обърнем внимание и на това, което се случва със служебния министър на финансите във вече разпуснатото правителство на Димитър Главчев. Людмила Петкова се завърна на обичайния си пост – заместник-министър, отговарящ за данъчната политика. До голяма степен това се дължи на факта, че успя да вдигне шум за тежкото състояние в публичните финанси без истерично да предупреждава за последствията от батака, в който се намира бюджета. Росица Велкова, която два пъти предупреди, че няма как да покрием Маастрихтските критерии без извънредни мерки, не беше допускана в Министерство на финансите без придружител, благодарение на Асен Василев, който ни успокояваше, че няма да се стигне до свръхдефицит, но премълча, че за целта ще опоска всички останали видими и скрити резерви - Енергиен фонд, Български енергиен холдинг, авансови вноски от големи данъкоплатци и накрая опит да обложи дори газовото потребление на Северна Македония и Унгария. 

За разлика от Росица Велкова Людмила Петкова успя да прокара числото 18 милиарда като очакван дефицит без да го назове. Остави медиите да го назоват и не спря да настоява, че може да се избегне, а че еврозоната е постижима. 

Ако България не влезе в еврозоната през януари 2026 година (моите очаквания са това да не се случи до 2028 година), ще се окаже, че прямотата се наказва, дипломатичността води до дълголетие, но който и от сценариите да се реализира, не отменя факта, че следващите месеци трябва да се реши задачата за свиване на разходи и намиране на приходи в размер на 12 милиарда лева, за да можем за пореден път да приключим с „дупка от само шест милиарда, или три процента от БВП“.

Има един ясен показател кога една държава се намира в добро състояние. Ако за бюджет се говори само от октомври до декември, когато той и данъчните закони се гласуват в парламента, положението е добро. Ако бюджетът занимава и вълнува политическата класа през цялата година, значи положението е толкова тежко, че от връзване на двата края не остава време за секторните политики.  

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"