Европейски избори: очертават се ниска активност и протестен вот
България 06.06.2009 19:03
Изборите за Европейски парламент, на които все по-ясно се очертават рекордна пасивност на избирателите и пробив на радикалните партии, днес навлязоха в последната права с началото след обед на изборите в Италия, които ще продължат и утре.
Стартът на евровота бе даден в четвъртък от Великобритания, където премиерът Гордън Браун понесе унизително поражение, и от Холандия. Последваха ги Ирландия и Чехия в петък. Днес гласуват словаци, латвийци, малтийци, кипърци и италианци. Единственият европейски лидер, който се представя на изборите начело на листата на своята партия – Силвио Берлускони - искаше да превърне вота в плебисцит. Ала кампанията в Италия премина под знака на съпружеските неволи на Кавалиере и участието му в няколко скандала. Първа представа за участието на италианците ще се очертае след затварянето на изборните секции тази вечер.
В останалите страни-членки на ЕС изборите са утре. Първите глобални резултати се очакват след 20 ч. по Гринуич (23 ч. бълг. време) в неделя. Но с изтичането на първите информации от Холандия започна да оформя картината на тези избори, в които 388 милиона еворпейски граждани са призовани да изберат 736 евродепутати. Холандската крайнодясна Партия на свободата на депутата Герт Вилдерс спечели 17% от гласовете и се превърна във втора политическа сила в страната.
Макар че този пробив може да не се повтори навсякъде, той според редица анализатори предвещава добри резултати на екстремистките и антиевропейски формации в Австрия, Великобритания, Словакия, България и другаде, отбелязва АФП.
Тези сили извличат изгода от трудностите на правителствата в условията на криза, страха от емигрантите и се възползват от от дръпването на много избиратели. В интерес на екстремистките движения е очакваната голяма изборна пасивност. В Холандия участваха едва 36,5% от избирателите. В Словакия според последните прогнози ще участват едва 14% от избирателите.
В целия ЕС избирателната активност може да е по-малка и от рекордната през 2004 г. (45,4%). В този контекст на незаинтересованост на избирателите вероятните фаворити са умерените консервативни партии, които ще запазят позицията си на главна сила в европейския парламент, укрепвайки превъзходството на десницата в Европа, която ръководи правителствата на много от страните членки. Очаква се социалдемократическата левица да остане втората политическа сила. /БГНЕС
Стартът на евровота бе даден в четвъртък от Великобритания, където премиерът Гордън Браун понесе унизително поражение, и от Холандия. Последваха ги Ирландия и Чехия в петък. Днес гласуват словаци, латвийци, малтийци, кипърци и италианци. Единственият европейски лидер, който се представя на изборите начело на листата на своята партия – Силвио Берлускони - искаше да превърне вота в плебисцит. Ала кампанията в Италия премина под знака на съпружеските неволи на Кавалиере и участието му в няколко скандала. Първа представа за участието на италианците ще се очертае след затварянето на изборните секции тази вечер.
В останалите страни-членки на ЕС изборите са утре. Първите глобални резултати се очакват след 20 ч. по Гринуич (23 ч. бълг. време) в неделя. Но с изтичането на първите информации от Холандия започна да оформя картината на тези избори, в които 388 милиона еворпейски граждани са призовани да изберат 736 евродепутати. Холандската крайнодясна Партия на свободата на депутата Герт Вилдерс спечели 17% от гласовете и се превърна във втора политическа сила в страната.
Макар че този пробив може да не се повтори навсякъде, той според редица анализатори предвещава добри резултати на екстремистките и антиевропейски формации в Австрия, Великобритания, Словакия, България и другаде, отбелязва АФП.
Тези сили извличат изгода от трудностите на правителствата в условията на криза, страха от емигрантите и се възползват от от дръпването на много избиратели. В интерес на екстремистките движения е очакваната голяма изборна пасивност. В Холандия участваха едва 36,5% от избирателите. В Словакия според последните прогнози ще участват едва 14% от избирателите.
В целия ЕС избирателната активност може да е по-малка и от рекордната през 2004 г. (45,4%). В този контекст на незаинтересованост на избирателите вероятните фаворити са умерените консервативни партии, които ще запазят позицията си на главна сила в европейския парламент, укрепвайки превъзходството на десницата в Европа, която ръководи правителствата на много от страните членки. Очаква се социалдемократическата левица да остане втората политическа сила. /БГНЕС
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 09:11 САЩ свалиха ирански дронове край Ормузкия проток, заплашвали търговски кораби
- 09:05 Патриарх Даниил повежда шествието за семейството в София
- 09:02 На 13 юни Православната църква почита паметта на Св. мъченица Акилина
- 08:51 Техеран предлага дистанционна процедура за подписване на споразумение със САЩ
- 08:40 Температурите стигат до 30 градуса, но има риск от градушки през новата седмица
- 08:30 Великобритания забранява вноса на дизел и керосин от руски петрол
- 00:43 Хороскоп за събота, 13 юни 2026 г.
- 19:30 Брокер за Баба Алино: Някой някъде не си е получил "възнаграждението"